2020 г. донесе и големи научни открития – кои са те

Велико Търново Лайф

25-12-2020, 10:00

Снимка:

интернет

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Приключващата 2020 година определено ще се запомни. Заради пандемията от Covid-19, много хора, особено от първия свят се сблъскаха с проблеми, които бяха виждали единствено от филмите.

Новините от изминалите 12 месеца обаче не се изчерпват с Covid-19. Истината е, че през това време се случиха доста важни и вълнуващи неща, които може да са решаващи за бъдещето ни.

Учените откриха признаци за живот на Венеа, бяха взети успешно първите проби от астероид, големи пробиви имаше и в технологиите за генно инженерство. Естествено, създаването на ваксина за Ковид-19 в рекордно бърз срок също заслужава адмирации. С огромно значение е и направата на снимката от най-близко разстояние на Слънцето - човечеството е все по-близо до пълното разбиране на своята звезда.

В редовете по-долу ще откриете най-големите научни и технологични постижения, случили се през 2020 година. Вие може да дадете отговора си на това кое е най-значимото научно и технологично постижение на 2020 г. в анкетата най-долу на текста. А ето и кои са предложенията:

Стартъп компанията Mojo Vision е създала прототип на първата умна контактна леща. Продажбите още не са стартирали, но изкуствената леща включва батерии и най-малкия дисплей в света с рекордна плътност от 14 000 пиксела на инч. Той прожектира информация директно върху окото, без да пречи на нормалното виждане. През следващите години със сигурност ще чувае повече за умните лещи.

 

Чрез съвременни микроскопски методи екип от британски и германски учени запечата разпадането на химическата връзка между два атома рений. Скалата е около половин милион пъти по-малка от дебелината на човешки косъм.

Заснемането на химическите връзки между атомите е голямо предизвикателство заради наноскопичните им размери.

Учените използвали трансмисионна електронна микроскопия за заснемане на връзката.

В края на януари учени отгледаха органоиди, състоящи се от клетки на отровни змийски жлези, в лаборатория и получиха от тях активните токсини.

Специалистите са установили, че като променят средата могат да влияят върху токсините, произвеждани от органоидите. Те планират да разработят лабораторно 50 различни органоида от отровни жлези. Трудът им ще елиминира необходимостта от рисковото събиране на отрова от змии за изследвания и ще допринесе за разработване на нови лекарства и противоотрови.

Соларният телескоп Даниел К. Иноуи, който се намира в Хаваи, засне най-детайлната снимка на Слънцето.

Заснето в поразителни детайли, Слънцето е разделено на "ядки", които представялват клетъчни структури, всяка от които е с размера на щата Тексас. Горещите газове се издигат в центрове на клетките, охлаждат се и след това потъват обратно в тъмната материя, разделящи клетките.

Изображението помага на учените да научат повече за образуването и признаците за възникване на слънчеви бури.

Cпeциaлиcтитe oт Унивepcитeтcĸия ĸoлeж нa Лoндoн cъздaдoxa пpoтoтип нa cyпepĸoндeнзaтop c виcoĸa мoщнocт и eднoвpeмeннo c тoвa виcoĸa плътнocт нa eнepгиятa. Oбиĸнoвeнo ce пocтигa или eднoтo или дpyгoтo. Toвa e вaжeн тexнoлoгичeн пpoбив, ĸoйтo дaвa възмoжнocт зa зaмянa нa aĸyмyлaтopнитe бaтepии нa eлeĸтpoмoбилитe и cмapтфoнитe cъc cyпepĸoндeнзaтopи, ĸoитo ce зapeждaт caмo зa няĸoлĸo минyти.

Астрономи откриха най-голямата експлозия, наблюдавана някога във Вселената.

Мощният взрив е пет пъти по-силен от най-голямата космическа експлозия, регистрирана досега. Той протекъл в черна дупка, намираща се в сърцевината на галактическия куп Офиукус - огромен космически конгломерат от хиляди галактики, горещ газ и тъмна материя на около 390 милиона светлинни години от нашата галактика.

Астрономите са засекли експлозията чрез рентгеновата орбитална обсерватория "Чандра" на НАСА, Европейската космическа обсерватория и наземни телескопи в Австралия и Индия. Черните дупки не само поглъщат материя, но и изхвърлят материя и енергия.

Експлозията била толкова мощна, че е издълбала кратер в горещия газ, който би побрал 15 галактики като Млечния път.

Учени съобщиха, че са открили за пръв път извънземен протеин в метеорит, паднал на Земята преди тридесет години.

Международен екип изследователи е подготвил за публикация доклад за находката, но той все още не е получил независима оценка.

През последните години бе установено, че в метеорити се съдържат градивни елементи на живот - цианид, който играе роля в изграждането на молекулите; рибоза, монозахарид, който се съдържа в РНК и аминокиселини.

Научен екип от НАО Рожен е успял да заснеме разпадането на кометата АТЛАС (ATLAS C2019/Y4). Открита в края на декември 2019 г., тази комета бързо увеличи яркостта си през март, като се предполагаше, че тя ще стане видима с просто око през април или май.

От обсерваторията в Рожен са наблюдавали кометата и са успели да заснемат нейното разпадане. Подобни кадри са рядкост и са доста ценни. НАСА отдели специално място на сайта си за постижението.

Астрономи наблюдаваха планета в процес на "раждане" в огромен диск от плътен газ и прах около новообразувана звезда.

Голямата млада планета се образува около звездата AB Aurigae (АБ Колар), чиято маса е около 2,4 пъти колкото Слънцето. Тя е в нашата галактика и се намира на 520 светлинни години от Земята. Планетата е 30 пъти по-отдалечена от звездата си, отколкото е Земята от Слънцето. Възможно е тя да не е скалиста, а да е газова и да е по-голяма от Юпитер.

SpaceX успешно изстреля астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на борда на космическия кораб Crew Dragon и ракетата Falcon-9. По този начин САЩ успяха да изпратят американци в Космоса със собствени технологии и от родна земя за пръв път от 9 години.

Това бе и първото извеждане на астронавти в орбита от частна компания.

Изследване на екип от Оксфордския университет установи, че враждуващи помежду си бактерии извършват масови самоубийствени атаки.

Бактериите се оказват агресивни организми, развили множество тактики, за да убиват и инхибират своите конкуренти. Една от най-крайните им стратегии е активното разпадане и умиране на клетки, с цел отделянето на токсини, смъртоносни за други щамове. Макар да бе известно, че някои бактерии правят това, честотата и разпространението на тази практика не бе позната и се предполагаше, че малцина клетки извършват подобни суицидни атаки.

Изследването, публикувано в Current Biology, показва че в някой области на "бактериалното бойно поле", почти всички клетки се самоубиват, за да извършват мащабна атака над противника.

Най-близката снимка на Слънцето, направена от космическия апарат "Солар орбитър" от разстояние 77 милиона километра, разкри, че повърхността му е осеяна от малки избухвания, наречени от специалистите "лагерни огньове".

Откритието обяснява екстремната горещина във външните слоеве на атмосферата на звездата ни.

Японски учени са трансформирали мадагаскарски хлебарки в киборги, които могат да изпълняват задачи, да местят предмети и дори да рисуват.

Разработката е дело на екип от университета в град Цукуба. На насекомите били направени кибернетични импланти, които ги карат да изпълняват заповеди и да пълзят по тавани и стени. Тези задачи са трудно изпълними от други роботи. В телата на насекомите са вкарани електроди, снабдени са с чип, антена и батерия. На гърба им е монтиран миниатюрен дисплей.

Роботизираните хлебарки при дружни усилия могат да преместват предмети в дома, или да рисуват върху хартия.

Ново съвместно изследване на астрофизик и неврохирург, направено с помощта на количествен анализ, сравнява две от най-сложните системи в природата: невронната мрежа в човешкия мозък и космическата мрежа от галактики във Вселената. Оказва се, че приликите между двете са смайващи.

Астрофизикът Франко Ваца от Университета в Болоня в Италия и неврохирургът Алберто Фелети от Университета на Верона в Италия са прекарали последните няколко години в проучване на приликите между невронната врежа в човешкия мозък и Вселената.

Оказва се, че тя е не само визуална, но и структурна.

Международен екип учени е открил присъствието на фосфин, газ който съществува на Земята, в облачните пластове на Венера се съобщава в публикация

По-късно индийски учени от Миднапурския университет в Западна Бенгалия са открили втори признак на живот на Венера, аминокиселината глицин.

Според учените е вероятно във високите слоеве на атмосферата на Венера да има микроорганизми.

Японската мисия "Хуябуса-2" върна първите проби от астероид на Земята. Изследванията им тепърва предстоят, а много скоро ние ще узнаем повече за първите години от съществуването на Слънчевата система и историята на водата в нея.

Китайска космическа капсула, пренасяща 2 килограма проби, взети от лунната повърхност, се приземи успешно. Така Китай се оказа третата страна донесла проби от естествения ни спътник и единствената, направила това през последните 44 години.

Най-мащабният прототип на марсианската ракета на SpaceX успешно излетя от ракетната площадка в Бока Чика, Тексас. С това постижение компанията на милиардера Илон Мъск е една крачка по-близо до създаването на ракетата Starship, която ще може да транспортира 100 души към Марс, да извършва полети за час към всяка точка на Земята и да замени изцяло Falcon-9.

Екип от Китай е направил първата категорична демонстрация на "квантово предимство", използвайки квантов компютър, за да извърши изчисления, които биха били твърде бавни за класическите компютри, съобщава престижният журнал Nature.

Китайските учени са използвали лазерни лъчи за извършване на изчисление, което математически доказано е практически невъзможно на обикновени компютри.

Екипът постигнал в рамките на 200 секунди това, което би отнело над 2 милиарда години или половината възраст от Земята на най-добрите съществуващи суперкомпютри.

Преди около година Google също демонстрира квантово надмощие, но техният квантов компютър реши задача, която може да бъде изчислена и от някои суперкомпютри.

Настоящата 2020 година ще бъде запомнена с пандемията от Covid-19. В началото мнозина предполагаха, че разработката на ваксини ще отнеме няколко години. Учени от целия свят успяха да създадат ваксини в рекордно бързо време. Русия, Китай, Германия, САЩ се превърнаха във водещите страни в направата на противоепидемични средства. Едно от най-големите постижения е, че ваксините са различни една от друга и могат да обхванат широк спектър от пациенти.

 

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен