Коледните заговезни или заговелки се нарича деня преди Коледните пости - 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи - т.е да се яде месо, яйца, млечни продукти.

По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа.

От следващия ден започват 40-дневният Рождественски пост (коледни пости).

Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.

Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава риба. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) също се приемат за постни храни. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.

Човек, който се готви за изповед и причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.

Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).

На 14 ноември църквата почита и св.апостол Филип - един от дванадесетте апостола.