Преди 125 лета хората от село Мийковци в Еленския балкан издигнали църква – на високо и лично място, да я огрява слънцето, да блести отдалече. Построили я доброволно – за полза роду. С голям мерак работили местните майстори, с волски коли карали материалите, дялали и редили камък по камък…Станала църквата – за вяра и закрила на хората. Зографи от Търново и София я изписали, а иконостоса и иконите си закупили мийковчани. 193-ма родолюбиви люде  са вписани в поименен списък на дарителите, запазен и до днес. В архива на никоя друга църква в Еленска духовна околия, които наброяват 32, не съществува толкова подробен и дълъг списък на дарители.

Скромен надпис на входа на храма свидетелства за годината – 1895-та и за строителя - майстор Никола /Коля/ Генчов. За патрон и покровител избрали Архангел Михаил, изобразен с меч в ръка, копие с бяла хоругва и кръст.

„Имало е времена, когато Мийковци било пълно с хора, раждали се деца.  Празници, сватби, кръщавки – все в църквата ставали. После дойде друго време, когато храмът затвори врати, селото започна да опустява, а църквата да се руши. Протече покривът, дъждът изми стенописите, а един ден силен вятър отнесе и дограмата, разказва кметският наместник на селото Евгения Кандева. За наша радост намериха се добри хора, които да помогнат с труд и пари, по примера на предците ни. По инициатива на общината в Елена и със съдействието на църковното настоятелство при храма организирахме дарителска кампания, която започна преди шест години.  Още тогава в училището за изучаване на английски език на Виолета Чушкова събраха  дарение, благодарение на което се направиха неотложните ремонти.  Любен Иванов, който вече не е между живите, бе постоянен дарител. Майстор Никола Ралчев и синът му Николай направиха с голяма отстъпка нова дограма на храма. Един способен млад човек – Иван Любчев пипна покрива и дъждът спря да вали в църквата. Миналото лято, пак той, направи ремонт и на камбанарията.   Материала за нея пък предостави безвъзмездно  фирмата на Стоян Стоянов от Елена.“

Кметският наместник благодари на хората, дарили и помогнали от сърце. За малцината местни, останали във високопланинското село, те са като белите лястовици – знак на надежда и вяра в доброто.

Днес църквата в Мийковци отново е отворена за сватби и кръщенета, вече има и свещеник, който извършва богослуженията и ритуалите – отец Георги от манастира в съседното село Буйновци. Наскоро Николета и Николай от Горна Оряховица избраха да кръстят в обновения храм малката си дъщеричка Вероника.