Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. поставя началото на централизираното архивно дело в България. Тогава е създаден Държавният архивен фонд, днес със статут и наименование Държавна агенция „Архиви“. През 1960 г., след приемането на страната ни за член на Международния съвет на архивите, у нас датата 10 октомври започва да се чества като професионален празник на архивистите. Международният ден на архивистите се празнува от 2008 г., като е избрана датата 9 юни – създаването на Международния съвет на архивите под егидата на ЮНЕСКО (1948).

От своето съществуване архивната институция най-общо се занимава с издирване, съхраняване, обработване и популяризиране на документалното наследство на личности от национално значение и документи с културно-историческа стойност за България. През годините Централният държавен архив, днес със статут на дирекция, обединява и историческия архив с документи преди 1944 г., и техническия архив. Държавният военноисторически архив, който също е  дирекция, със седалище във Велико Търново, носи различни наименования – Централен архивен фонд на българската народна войска (до 1955 г.) и Централен военен архив (до 2007 г.). От създаването си към архивната институция действат териториални държавни архиви в областните градове.