150 години град Горна Оряховица – съвместна инициатива на Историческия музей и Община Горна Оряховица

В празничната за Горна Оряховица седмица, реализираме съвместна инициатива между Историческия музей и Общината. Годината, в която честваме 150-та годишнина на града, посрещаме празника в нетрадиционна ситуация, затова с помощта на екипа на Музея, ще разкажем и покажем накратко за изминалите 15 десетилетия. Започнахме с приписката на поп Йонко Тревненски, указваща промяната в статута на селището и продължихме да следваме по пътя, по който започва да се развива градът. Проследихме бурния икономически подем, който градът изживява след Освобождението. Днес - в празничния 29 май ще проследим как се променя градската среда.

ГРАДИВНИТЕ ТРАДИЦИИ        
В годините след Втората световна война градът запазва традициите си на важен транспортен и енергиен център, а през 1949 г. Горна Оряховица става окръжен административен център на околиите Габрово, Дряново, Севлиево, Велико Търново, Павликени и Елена. През 60-те години започва мащабна промяна на градската среда. Инициирано е залесяване на зони за отдих в селището и околностите. Създадени са парк „Никола Петров” и парк „Детски кът” с детски спортни съоръжения, басейни, виенско колело и увеселителни павилиони. От 1965 до 1989 се обновява централната част на Горна Оряховица – построени са днешните сгради на общинска администрация, пощата, градски универсален магазин, кино, летен театър, младежки дом, спортна зала, както и нови пешеходни алеи.
Днес Горна Оряховица е административен център на община с територия 318 кв.км, включваща 14 населени места. Но как горнооряховчани продължават да градят своя град, какво се случва тук в най-нови времена и каква е неговата значимост? са въпроси, чиито отговори е рано да наричаме история. Нека мине време... А сега да ценим и обичаме своя 150-годишен град, защото – по думите на първия горнооряховски летописец, историка Звезделин Цонев – не само тия, които са били честити да видят за пръв път Божието слънце под неговото небе по-преди, но и ние днес не го достатъчно ценим и обичаме, а той заслужава по-друга участ, по-друга – честита любов…”.