Пословични са гостоприемството на еленчани и красотата на балкана

Днес, в деня на Светите Константин и Елена, празнува едно от най-красивите балкански градчета в България.

Има много легенди за възникването на град Елена. Най – разпространена е легендата за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка – Елена и Самуил. Разбойници нападнали сватбата. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита. Самуил също бил посечен. От скръб по своите рожби родителите се заселили тук и основали селото, което нарекли Елена.

Историческите данни сочат, че Еленската котловина е носила живот в лоното си още 6000 години преди Христа. През Еленската котловина са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски.

По време на османското владичество Елена става голямо селище. Приютила множество бежанци от най-различни краища на Българското царство, за първи път името й „Елена” е документирано през XVI век. Еленските дервенджии охранявали прохода от Твърдица за Търново и били освободени от извънредни данъци.

През втората половина на XVIII век се развива и занаятчийството. Забогателите еленчани, наред с чорбаджииите издигали масивни къщи, а еснафите строели църкви, мостове, чешми. Улиците на града се осветявали от петролни фенери. Прокарани били и водопроводи.

Елена силно пострадала от кърджалийското нападение на 23 април 1800г..

Същата година еленчани получили разрешение от Цариград да направят „кале” над града, за да се пазят от нападения. Пак те – еленчани го разрушили през 1835 -36 г., защото имало опасност турците да настанят в него свои войници и с материала от него построили ..........църква. Елена е единствения град през Възраждането с три храма – „Св.Никола”, „Успение на Пресвета Богородица” и „Рождество на Пресвета Богородица”. Тук в далечната 1843 г. Иван Николов Момчилов основал Даскалоливницата – първото класно училище в България.

Оцелели от кърджалийските нападения, превъзмогнали превратностите на съдбата, запазили непокорния си и родолюбив дух, еленчани оставили ярка следа в историята на България.

От това богатство днес са запазени, регистрирани и обявени като паметници на културата 147 сгради, от които 7 са с национално значение,останалите са с местно. Това са Часовниковата кула, църквата „Успение Богородично”, църквата „Свети Никола” (със стенописите), къщата-музей „Иларион Макариополски”, първото класно училище „Даскалоливницата”, Поп Николовата къща и Петте Разсуканови къщи.

Пет от тях: Часовниковата кула, “Даскалоливницата”, църквата”Свети Никола”, църквата „Успение Богородично” и Поп Николовата къща са част от Архитектурно-исторически комплекс “Даскалоливница".

Къщата музей „Иларион Макариополски”, която е част от Музеен комплекс на Възраждането се намира в самия център на града.

Основен символ на регионалната културна идентичност е Даскалоливницата. Построена е през 1844 година за нуждите на първото класно училище, основано от Иван Николов Момчилов в далечната 1843г. . Тя присъства като символ и в герба на Елена. Неин символ е перото, показващо будния дух на Еленчани, нуждата им от знания и стремежа им към просвета. Неин възпитаник е и Петко Рачов Славейков, дал и това необичайно и същевременно красноречиво име. Даскалоливница т.е. място за леене на даскали. В сградата са учредени две музейни експозиции: "Елена през епохата на Възраждането"( в нея в документи и снимки е представена историята на града от възникването му до Руско-турската освободителна война 1877-1878) и "параклис Архангел Михаил" (изложени са икони, църковна утвар и стенописи пренесени от едноименната църква в село Шилковци).

Говорейки за символите на Елена, невъзможно е да не споменем Часовниковата кула, построена през 1812 година и представляваща основен елемент в герба на града. В която и точка на града да се намираш невъзможно е да не я видиш и чуеш камбанния и звън. И това не е случайно. Мястото и е избрано така, че да се вижда и чува от всяка част на града.

Християнската религия е неизменна част от живота на българите от покръстването до наши дни. Църковно – религиозното присъствие в Еленския край се засилва след падането на Търново (1393) под турска власт,за да достигне своя връх през Възраждането. Елена става един от духовните мостове, по които Търновската книжовна школа се прехвърля към Балкана. Църквата през Възраждането прераства в институция, поставяща си за цел да обедини цялата българска народност и да се признае за отделна национална единица.

През периода на църковните борби и до Освобождението в Еленския край се построяват 31 църкви. Всяка от тях носи своята история и символизира будния възрожденски дух на еленчани, събуден в далечното минало и жив до днес. С национално значение са църквата „Свети Никола” и „Успение на Пресвета Богородица”.

Църквата "Свети Никола" е най-старата в града. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, научаваме, че тя вече е съществувала в началото на XVI век. На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Обновена е в сегашния си вид през 1804 година със средства на по-заможни граждани и с труда на населението. Построена е тайно, без позволението на турските власти за 40 денонощия.

Попниколовата къща е една от най-характерните в град Елена. Строена е през първата половина на ХІХ век. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова е наричана още “Старото инженерство”.
Към улиците тя е триетажна - приземие и два етажа , а към двора -двуетажна с две стъпала над нивото на двора. Попниколовата къща, днес Палеонтологически музей, посреща гостите на града и чрез експонираните вкаменелости, открити в Еленско ги връща в историята с милиони години назад.

Много е интересна къщата музей “Иларион Макариополски”. В нея са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски- виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син- поетът сатирик Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище"Напредък".

Разсукановите къщи представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина. Сградите са разположени на лекото закривяване на улицата на малкото разширение, получено пред църквата “Рождество на Пресвета Богородица”, която е срещу тях. Петте тавана са без преградни стени,за да се съхрани семейния дух и чувството за родова принадлежност.

На територията на Община Елена към настоящия момент са маркирани и се поддържат девет еко пътеки. Безопасността на туристите е в сигурните ръце на опитни планински водачи.

Изключително атрактивна е природната забележителност „Водопада” на р. Мийковска. Той е обявен за защитен природен обект със заповед N 1427 от 13.05.1974 г. на МГОСП. Заедно с водопада се защитава и прилежащата му околна територия с площ 3,0 ха. Надморската височина, на която се намира е 400м. Водопадът се намира южно от махала Христовци, землище на с.Руховци.

До природната забележителност „Водопада” на р.Мийковска може да се стигне по маркирана еко- пътека, с обособени кътове за отдих – пейки и барбекю.

Заставайки край водопада, невъзможно е човек да остане безразличен към красивата гледка. Падащата от височина 9 м вода се разбива в скалистото легло на реката и образува блестящи фойерверки от ситни водни капчици. Западната стена на коритото представлява отвесни скали, където с помощта на опитни инструктори можете да се спуснете чрез алпийски рапел до реката. Несъмнено през летния сезон най-атрактивно и разхлаждащо е спускането чрез алпийски рапел по самия водопад. Други възможности са: пускане по въжен тролей над реката и преминаване през специално изграден маршрут около водопада чрез използване на алпийска техника.

От ляво на реката (по течението) се спуска стръмен скалист склон, по който се е настанил келяв габър. От дясно на реката се простира обширна поляна. Върху едно от дърветата е поставена табела „Защитен природен” обект.

Пословично е гостоприемството на Еленчани. Затова и един от приоритетите на общината е свързан с развитието на туризма – селски, еко- , културно-познавателен. Желаещите да прекарат почивката си далеч от напрегнатия живот в града, могат да отседнат в селска къща и подквасят сами кисело мляко . В архитектурата, в предметите на бита и домашната подредба на къщите - отвсякъде струи хармония от цветове и звуци, топлота и уют.  Домакините са съумели да създадат уникални и характерни образци на традиционната българска кухня. Типичен местен деликатес е Еленския бут, представляващ солен и сушен свински бут, приготвян само в района на град Елена, поради специфичните климатични особености на Еленския балкан.