Това се налагало заради търговски хитрини при продажбата на краве масло

В миналото опитните жителки на Габрово ходели на пазар с игла. Това се налагало, за да надхитрят продавачките на краве масло, които поставяли в средата на съда една ряпа и около нея слагали маслото. Така количеството изглеждало внушително, а всъщност се спестявало значително от този ценен хранителен продукт. Габровските гражданки обаче вкарвали в действие иглите – бодвали в маслото и веднага им ставало ясно дали търговката прилага „селски хитринки“.

„В миналото маслото се е правило в буталка – издължен съд, който се стеснява в горната част към отвора. Най-често буталките били дървени и били майсторени от бъчварите. Дъските им се придържали с обръчи. В дървения съд се поставяло прясното мляко, а стопанката го „биела“ с дървено бутало. От време на време се налагало да се долива топла вода, а избитото масло се събирало в съд“, разказва уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева. Тя допълва, че сред интересните предмети, които се съхраняват във фонда е керамична буталка. Материалът, от който е направен глинената вещ е нетрадиционен. Румяна Денчева смята, че мъжът в семейството, за което е създадена буталката, е грънчар. Много по-късно – през 1977 г., буталката постъпва във фонда на музея. Дарението е направено от Стефан Бояджиев, а предметът е бил притежание на семейство Шкодреви. „Буталки от керамика не се срещат често, тъй като са нетрайни. Затова смятам, че собственикът е грънчар и я създава за семейството си. Дървената буталка може да издържи много десетилетия, а тази само при един по-сериозен удар се чупи. Майсторът си е постарал доста, за да създаде буталка от глина. Буталото, с което се бие маслото в бутилката, не е запазено, но вероятно е използвано дървено. Всяка домакиня на времето сама прави маслото си. В по-късен период гражданките започват да го купуват от пазарите, където го продават селянки. И надхитряването с ряпата и иглата било често използван способ“, уточнява Денчева. По думите и от въвеждането на забрана за посещение на културни събития, заради пандемията от коронавирус приятели на музея често питат: „Вие сега какво работите на „Етър“-а?“. Инвентаризацията на съхраняваните във фонда движими културни ценности е една от важните дейности, с които се ангажира част от екипа. „След преместването на хранилищата в сградата на бившето квартално училище, в използваните помещения са подредени културните ценности, осигурени са им специални условия – определена температура и влажност, за да бъдат запазени във възможно най-добър вид. Инвентаризацията е проверка и документиране на наличните във фонда културни ценности. Преглежда се не само наличността им, но и състоянието, в което се намират“, споделя Денчева.