„Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден, и догодина със здраве!“

Великден е най-светлият християнски празник. На този ден се отбелязва Възкресението на Божия син Иисус Христос. Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.

Неизменна част от обредността са великденските яйца, обредния хляб и жертвеното агне.

Християнско предание гласи, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено – символ на Христовата кръв. От този момент християните започват да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг.

По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Те са събирани цялата седмица, защото ще трябват чак до Спасовден – за домашните, за роднини и гости, за пътници и сиромаси, за нивите и лозето, за животните. Различните цветове се добиват от различни растения, но първото яйце винаги се боядисва в червено. С него се натъркват лицата на децата, момите и булките – да са здрави и да не ги ловят уроки. Слага се в чеиза или при домашната икона и по него се гадае – ако на следващата година е пълно и здраво, то стопаните на дома ще се радват на здраве, радост и благополучие. Великденското яйце не се изхвърля, а се заравя на нивата, за да я пази от градушки.

На Велики четвъртък се подновява и кваса (маята) – „да се подхваща нов живот“, с който ще се замеси тестото за обредните хлябове. Според народната вяра, селска къща без квас не бива да остава, защото от нея ще си отиде берекета. Според традицията най-възрастната жена замесва малко тесто, в което слага лековити билки и го оставя покрито с нова кърпа. Когато квасът започне да увеличава обема си той е готов за обредните хлябове. Тъй като приготвянето им е свързано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, но най-често в съботата преди големия празник, наричана още Душна събота (на този ден се отдава почит на починалите близки, на гробищата се раздават яйца и обредни хлябове). Преди да пристъпи към приготвянето на обредните хлябове стопанката ритуално се измива и облича празнична премяна. За разлика от боядисването на яйцата при месенето на великденските хлябове момите напълно отстъпват място на своите майки. Месачките са омъжени жени предимно млади невести и по-рядко възрастни жени. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена налага и сакрализира своя социален статус като стопанка на дома и на трапезата. Брашното винаги е от най-хубавото жито, отделено още през лятото. Пресява го грижливо, понякога през три сита, възпети като „копринени“. Когато е готово, го прекадява. Водата за тестото е „мълчана“ или „цветна“ вода, „неначената“ – донесена при пълно мълчание, в чисто ведро, в което слагат цветове от билки и цветя.

Названията на великденските хлябове издават тяхната форма и предназначение. Някои от имената се срещат и при други празници – колак, кравай, боговица, пармак, кошара и др. Това, което ги отличава са яйцата, поставени върху тях преди последното втасване. Вплетени са в пластичната украса, единично или под формата на кръст. Обредни хлябове се приготвят за кумовете, за родителите на младата булка и за разчупване на празничната трапеза.

Интересен факт за българската традиция е, че козунакът като вид сладък хляб е продукт на външни влияния и градска култура. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII в., но на родна земя той навлиза сравнително късно, едва през 1920 г.

На Велики петък, денят, в който е бил разпънат Иисус Христос се спазва най-строг пост. Не се работи, не се яде, не се пие нищо, дори и вода. На този ден християните посещават църковния храм, прекланят се пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Иисус Христос и минават под нея за опрощения на греховете си и за здраве.

На Велика събота се правят последните приготовления за празника – почиства се и се подрежда къщата. Приготвя се обредната трапеза, на която трябва да присъства ястие от агнешко месо. Агнето е изключително важен символ на Великден, тъй като в християнската традиция Христос е представян като Божи агнец, а традиционното агне на Великден се свързва със смъртта на Иисус, принесен в жертва в деня на Възкресението.

Вечерта, събота срещу Великден, в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в полунощ свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистина Воскресе!“. Свещеникът изнася запалена свещ, от която присъстващите палят своите свещи, като всеки се стреми да отнесе със себе си частица от свещения огън у дома. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се извършва за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката обикаля всички стаи с благодатния огън и отправя молитва към Господ за здраве. Сутринта, в неделя, всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги богато украсени трапези. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве, играят се хора, връзват се люлки, на които момите се люлеят за здраве.

На Великден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска, Паскал.

Светли Християнски празници!

Д-р Миглена Петкова – етнограф

Заместник-директор на РИМ- Велико Търново