Навършват се 41 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов

Днес е Международният ден на авиацията и космонавтиката. Той се отбелязва от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).
Датата съвпада с първия полет на човек в Космоса, осъществен на 12 април 1961 г. от руския космонавт Юрий Гагарин.
Стартът на кораба е произведен на 12 април 1961 година в 9:07 сутринта московско време от космодрума Байконур. Ракетата носител заработва без проблеми, но на последния етап не сработва системата за радиоуправление, която е трябвало да изключи двигателите от 3-тата степен. Това става чак след сработването на дублиращата система, но корабът вече е излетял и се оказва на орбита, чийто апогей е на 100 километра по-високо от предвиденото и изчисленото. Слизането от такава орбита е могло да отнеме 20 до 50 дни.
В орбита Гагарин провежда обикновени експерименти – яде, пие, води записки с молив. Случайно забелязва, че след като остави молива до себе си, той започва да се издига и да „плува“, от което прави извода, че предметите в космоса е по-добре да се вързват или закрепят по някакъв начин. Всички свои наблюдения и чувства той записва на бордов магнетофон. По това време не се знае как такъв полет може да окаже влияние на психиката на космонавта, затова ръчното управление може да се включи само след въвеждане на специален код, запечатан в плик.
В края на полета спирачната система сработва нормално и успешно, но с недобър импулс и 10 минути преди навлизане в атмосферата корабът започва да се върти безпорядъчно със скорост 1 оборот в секунда. Гагарин решава да не плаши ръководителя на полета. Когато корабът навлиза в по-плътните слоеве на атмосферата, съединителните кабели прегарят, а командата за отделяне постъпва от термодатчиците и спускаемият апарат се отделя от двигателния апарат. Траекторията е балистична, което създава около 8-10 пъти натоварване (8-10 пъти земното ускорение), но Гагарин има подготовката и е готов за това. По-тежко е психическото натоварване. В атмосферата капсулата се загрява и външната температура достига 3000-5000°C, по стъклата започват да се стичат струи разтопен метал, а самата кабина започва да се тресе.
В съответствие с плана, на 7 километра височина Гагарин катапултира, като и капсулата, и той започват да се спускат с отделни парашути. При спускането в херметическия скафандър на Гагарин не се задейства веднага клапанът, който следва да пропусне въздух, и космонавтът едва не се задушава. Последният проблем на този полет се оказва мястото на приземяване, което е могло да стане в ледените води на Волга, но благодарение на много добрата си подготовка, Юрий Гагарин успява да направлява парашута и да се приземи на 1-2 километра от брега.
След една пълна обиколка на Земята, в 10:55:34 часа, след 108 минути, корабът завършва полета. Поради проблемите, апаратът се приземява не на предвиденото място – 110 километра от Сталинград, а в Саратовска област, недалеч от село Смеловка. Първите, които посрещат космонавта на земята, се оказват жената на местния лесничей Ана Тахтарова и нейната шестгодишна внучка Рита. Скоро на мястото пристигат военните от местната дивизия и колхозници. Военните отвеждат Гагарин и от гарнизона той се обажда по телефона, за да съобщи за успешното си приземяване
През април 2019 година се навършиха 41 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
На 10 април 1979 година, в 20 ч. и 34 мин. московско време, от комсмодрума в Байконур е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33". На борда му летят трима космонавти, между които и нашият космонавт-изследовател Георги Иванов, който става първият българин, напуснал пределите на Земята.
Иванов прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута, след което капсулата се приземява на 320 км югоизточно от Джезказган. За краткия си престой в орбита Иванов прави 31 пълни обиколки около нашата планета.