Изпращаме 2019 г. с нови участъци от "Струма“ и "Хемус“

Започна строителството на магистрала "Европа“

През 2019 г. има напредък по всички стратегически пътни проекти – магистралите „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и скоростния път Видин –Ботевград.  Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в отчет за работата на министерството.

Министърът отбеляза, че през октомври бяха пуснати предсрочно за движение 9,3 км от „Хемус“. Работи се активно и в източната част на магистралата – в участъка от п.в. „Белокопитово“ до „Буховци“.

През тази година започна и изграждането на нови 134 км от „Хемус“, като през този месец правителството доказа, че довършването на магистралата е топ приоритет и пое финансов ангажимент за изграждане на оставащите близо 89 км от трасето. Така 223 км ще се изграждат от държавното дружество „Автомагистрали“. „Хемус“ ще е готова през 2023 г.

От другия приоритетен проект - АМ „Струма“, бяха пуснати предсрочно 6,5 км в участъка от Благоевград до Крупник, което позволи автомобилният трафик да бъде изведен от Благоевград.

По няколко ключови пътни проекта започна работа през тази година. Строи се магистрала „Европа“ от Драгоман до Сливница, предстои началото на строителството в другия лот – от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Вече е в процес на изграждане и пътят Видин-Ботевград, който е ключов за развитието на Северозападна България.

На финалната права е и обходът на Габрово, който е тясно свързан с тунела под Шипка. Реализацията и на този проект стартира през 2019 година, като бе обявена процедура за набиране на оферти за строителство на съоръжението.  Вече се строи най-дългият тунел в България – „Железница“, както и  участъците преди и след него.

Много активно се работи и по проекта за Околовръстния път на София - от „Младост“ до Цариградско шосе.

Паралелно с това през 2019 година със средства от ОПРР 2014-2020 бяха рехабилитирани 21 отсечки от пътища втори и трети клас. До този момент над 343 км са обновени, а стойността на ремонтите е 295 милиона лева. Сред тях са 21 км от пътя Кричим-Михалково-Смолян, 15 км от пътя Чирпан-Симеоновград, 30 км между Плевен и Ловеч, 21 км през прохода Петрохан, 10 км от Пловдив до Асеновград и 17,4 км от Враца към пещера Леденика.

Също през 2019 година са ремонтирани 10 големи съоръжения на автомагистралите „Тракия и „Хемус“. Това са 5 виадукта на АМ „Тракия“, 4 виадукта на АМ „Хемус“ и тръбата за София на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“. Стойността на вложените средства от републиканския бюджет е близо 65,3 млн. лв.

По график върви работата по въвеждане на тол системата. Вече успешно функционира първата й компонента – електронната винетка. В момента е в ход тестването на бордовите устройства от превозвачите. Определени са и тол тарифите и по изчисления на Световната банка отражението им върху цените на хранителните стоки от първа необходимост ще е минимално. Крайният срок за въвеждането на тол системата в търговска експлоатация е 1 март, но амбицията е това да се случи по-рано.

Изключително добри са резултатите в изпълнението на ОПРР 2014-2020 г. Към края на ноември са договорени 2,6 млрд. лв. или 86% от бюджета на програмата. Към бенефициентите са разплатени 1,5 млрд. лева. Обновени или спасени от разруха в градовете са улици, паркове и площади, културни и исторически паметници, социална и образователна инфраструктура. 108 милиона лева от програмата се пренасочват към приоритетни проекти в областта на здравеопазването, образованието, енергийната ефективност и пътищата. Например с 20 млн. лева ще се купи медицински хеликоптер.

Продължава изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. До момента са обновени над 1800 от общо 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Още почти 100 са в строителство, а по над 90 други текат подготвителни дейности.

По отношение на водния сектор като успех може да бъде отчетено пускането в  експлоатация на язовир „Пловдивци“, който ще снабдява Мадан и Рудозем. Това е първият язовир за питейни нужди, построен в България през последните 30 години.

Предизвикателствата пред ВиК отрасъла ще са много и през следващата година. ВиК дружествата ще управляват огромни инвестиции – водни цикли по ОПОС 2014-2020. Към момента всички 14 ВиК дружества, които са бенефициенти по програмата,  са подали проектни предложения в определения срок и 11 от тях вече имат сключени договори за финансиране.

ВиК Перник също ще управлява проект за 106 млн. лв. за  реконструкции в мрежата и подобряване на  качеството на услугата. За съжаление, в предишния програмен период беше изпусната възможността да бъдат извършени такива инвестиции, което е една от причините за настъпилата водна криза. Правителството осигури за спешни мерки близо 5 милиона лева, с които ще бъдат реализирани мерки за справяне с настъпилото бедствено положение.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов