Коледарите започват подготовката си от Игнажден

Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни. Зимен обичай, в който коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните на къщата ги даряват с пари, сланина, боб, вино и така нататък. Коледуването е обичай с езически корени. Традицията датира отдавна, а основната задача на младите мъже е да прогонят злите духове и да пожелаят здраве през годината. Въпреки че не е християнски ритуал, коледуването е неотменим обичай от българските коледни празници.

Коледарите започват подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В народните представи тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.

Коледарите отпращат отвъдните създания. Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в космос. Специални коледарски рефрени желаят на стопаните здраве, благополучие и много разбирателство в дома през цялата година. Първата песен, която изпълняват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а след това пеят за останалите членове на семейството. Интересен факт е, че традицията повелява обиколката да започне от дома на чорбаджиите, кмета, учителя или попа. Коледуването завършва, когато настъпи денят, а в някои села коледарите отиват в центъра на селото и се надпяват.

Коледарските групи се създават от 10 – 15 души, но само мъже. Празнично облечените млади момчета обхождат домовете на хората, като винаги тръгват в източна посока. Момците обикновено са ергени, сгодени или по-млади, а най-малките от тях са наречени котки, като тяхна задача е да се движат пред коледарите и да известяват стопаните за тяхното пристигане. Водачът на групата се кръщава различно, според ролята му в самото коледуване. Той се явява посредник между мъртвите и живите, между старата и новата година. Според традицията той трябва да бъде в разцвета на силите си и да е много речовит, за да благославя и желае здраве и успех през годината. В самата коледарска дружина има и маскирани лица, а най-разпространена е двойката старец-невеста.

Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания, а т.н. трохобер от групата събира даровете. Интересно е, че на някои места ако в къщата има девойка за женене, тя подготвя писан кравай за любимия си. Всички писани краваи се излагат на видно място, стойността им се оценява и започва наддаване. Всяко момче купува кравая на момичето си.