Историята на празника е от времето на Българското Възраждане

От 1980 година насам на 12 декември в музей „Етър“ всички майстори празнуват. Традицията повелява в деня на Св. Спиридон да се поменат починалите занаятчии, да се почетат живите, да се представят публично новите майстори и да се извърши освещаване на работилниците за повече мющерии и за добър алъш-вериш.

12 декември 2019 година е ВХОД СВОБОДЕН за посетители.

Историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се и обща панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.

Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.

Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество.

В наши дни в музей „Етър” тази традиция намира своето естествено продължение.