Предстои началото на разкопките на резиденцията в Нове

Мисия

04-06-2019, 09:10

Снимка:

РИМ

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Българският екип е с ръководител доц. д-р Павлина Владкова от РИМ - Велико Търново

Предстои началото на разкопките на резиденцията в Нове. Тук ще работи български екип с ръководител доц. д-р Павлина Владкова от Регионален исторически музей във Велико Търново. Разкопките започват на 17 юни и ще продължат до края на месец юли.

Комплексът е най-добре проучената цивилна сграда, разположена непосредствено до западната крепостна стена на лагера. Животът на това място започва още в началото на II век и продължава чак до последните години на VI век.

През III-IV век сградата е имала много представителен вид. Около вътрешен двор с басейн и колонада са разположени помещения с подово и стенно отопление и с цветни мазилки върху стените. Фреските са много колоритни, с растителни и геометрични орнаменти. Върху една от стените на помещение в западната част са изобразени ари – декорация, която се открива за пръв път по българските земи. Цветните мазилки бяха представени на 24 Лимес конгрес в Сърбия през 2018 г. от ръководителя на разкопките доц. Владкова и специалиста по римски стенописи проф. Юлия Вълева и предизвикаха огромен интерес сред учените, занимаващи се с римска архитектура и изкуство. Фрагменти от тях са експонирани и в посетителския център Нове, разположен северно от проучваната резиденция.

През годините намираните тук находки са многобройни, но най-впечатляващи са две бронзови глави от статуи, които, макар и горяли, са реставрирани и запазени в сравнително добро състояние. Единични са откритите в съвременните български земи бронзови статуи и тези от Нове заемат важно място, защото са намерени в сигурен археологически контекст. Заедно с тях са открити и фрагменти от останалите части от статуите, както и два надписа, даващи информация за лицата, заслужили честта да бъдат увековечени чрез статуи.

В резиденциата са отсядали видните административни лица, посещавали лагера в Нове по различни поводи – като се започне от провинциалния управител и се достигне до императора и членовете на неговото семейство. Вероятно за кратко време тук е бил император Хадриан, по-късно Септимий Север, със сигурност Каракала, съпругата на Септимий Север Юлия Домна, сенатори и аристократи. Тази е и причината резиденцията да бъде толкова просторна, снабдена с всички удобства за живот и почивка. Спалните са разположени в северното крило, което е било на два етажа, на юг е банята, в централната част е огромната зала за посрещането на гостите. Открита е кухнята, където са намерени разнообразни предмети, свързани с бита, най-многобройни от които са глинените съдове – купи, чаши, паници, гърнета, стомни, кани и др. Върху една от амфорите е запазен надпис с червена боя (графит), който съобщава, че в съда е съхраняван рибен сос от Северна Испания, доставен специално за легиона.

От историческите извори е известно, че Нове през последната четвърт на V век е резиденция на Теодерих Велики. Най-добре проученият некропол от това време включва над 120 гроба, разположени именно над руините на по-ранната представителна цивилна постройка. В част от тях са открити златни накити – фибули и гривни, които издават високия социален и имуществен статус на починалите.

По-късно, през VI век, тук е издигната голяма базилика, под олтара на която е разкрит гроб на светец. Вероятно е бил погребан св. Лупус, местен светец, който в Нове, според изворите, е честван на 23 август. При едно от тези тържествени няколкодневни ритуали по възпоменанието на мъченика, ръководени от епископа и с участието на цялото гражданство, присъства и братът на император Маврикий, Петър.  Източникът на информацията Теофилакт Симоката описва посещението, случило се на 23 август през 597 г. в Нове.

 

На базата на резултатите от проучванията в Нове може да бъде направено и едно допълнение към данните от пресконференцията на проф. Николай Овчаров, който работи на крепостта Калето в самия град Свищов. Става дума за открития фрагмент от тухла с печат.

Тухлите с печати са едни от най-многобройните находки, откривани по всички обекти по Долния Дунав. Производството на строителна керамика, която се използва при изграждането на обществени и жилищни сгради в легионните лагери, е основна занаятчийска дейност, в които са включвани и войниците, освободени от преките си задължения (даване на караулна служба, участие в тренировки и походи и т.н.) и извършващи различен вид работа в рамките на гарнизона. С цел маркиране на броя на произведените изделия, върху тях, още докато са подготвяни за изпичане, е поставяна маркировка – печат с името на легиона, кохортата или работилницата, в която са произведени. Печатите не са запазени, защото основно са били дървени.

Тухли и керемиди с печат на Първи Италийски легион (LEGIO PRIMA ITALICA) са известни в над 100 разновидности. Използвани са различни съкращения, понякога печатите са в правоъгълна форма, друг път във формата на орел, кораб и т.н.

 

Фрагментът от тухла с печат, открит при разкопките на Калето в гр. Свищов, е сред най-популярните типове. Намерените в лагера Нове такива цели и фрагментирани печати надхвърлят цифрата 500. Намирани са във всички проучвани сектори – в щаба на легиона, във военната болница, в офицерските жилища, в резиденцията западно от западната крепостна стена, в източното разширение на лагера и във всички проучени кули. Важен е и фактът, че под южната кула-порта са намерени две пещи за строителна керамика със заредена продукция, в която има над 20 тухли с този тип печати в позитив и негатив. Подобни са намирани в късноантичния кастел Ятрус (при дн. с. Кривина), както и във вилите и селищата около Нове.

Какво всъщност пише на намерената при проучването на Калето тухла? Печатът е в негатив, което също се случва често. Това е грешка на производителя на печата, което показва не особено високи професионални умения и грамотност. В момента са запазени цялостно две букви – OR, като липсва началната част. Но предвид многобройните открити подобни надписи, целият печат се възстановява лесно – LEPIFIGOR – Legionis primae Italicae figlina Ortis. Изследователите смятат, че по този начин в един и същ печат се споменава I Италийски легион и лицето, което ръководи работата в тухларницата (figlina).

Този вид печати се датират в късноантичната епоха, след 324 г. и тухли с маркировка се откриват много често вторично преизползвани в градежи от по-късно време. В Нове, който е епископски и голям градски център, ги намираме в градежи, като подови настилки на сгради, бани, базилики и др. чак до началото на VII век.

През късноантичната и ранновизантийската епоха (това е времето IV-VI) в Нове има най-малко 4 базилики, една от които епископска, тук е дворецът на епископа, огромни жилищни сгради, занаятчийски комплекси. Първите данни за епископ в Нове са от края на IV век и списъкът започва с епископ Laurentius. След това, половин век по-късно, е познато още името на епископ Secundinus (448-449), следва Petrus (458) и после данни за епископ в Нове има от края на VI век – от 597 г., като името на епископа не е известно и той е влязъл в литературата като Anonymous III. Така, според данните от църковните летописци, със сигурност става ясно, че в лагера епископия има още от края на IV век и тя продължава да действа най-малко до времето на хунските нашествия в средата на следващия век.

От това време има много данни за търговски отношения с целия византийски свят, откриват се предмети на лукса, много информация за ежедневния градски живот. До към средата на V век тук все още станува I Италийски легион, а след това функциите по организацията на войската и на защитата на града изпълнява епископът. Зад здравите крепостни стени, многократно подсилвани и заздравявани, населението както от Нове, така и от околните селища е намирало сигурно убежище, а добрата организация на градския живот прави мястото привлекателно за битуване.

Казаното до тук доказва, че до VI век крепоста Калето в Свищов няма военно, административно или друго важно знанение. Дали има живот там преди средновековната и късносредновековна епохи все още не може да се твърди, защото сигурни данни за сега липсват. Един фрагмент от тухла с печат от IV век не може да е доказателство за каквато и да е хипотеза, още по-малко да бъде интересна или уникална находка. 

Нове е големият и значим градски център в региона и това е безспорно доказано както от историческите извори, така и от археологическите открития. Достатъчно е само да се отиде на място и види мащаба и сложния архитектурен план на консервираната епископска базилика с двореца на епископа, баптистерия, залата за посрещане на делегации и провеждането на други важни църковни събития, изключителните детайли от вътрешната декорация на комплекса, някои от които изработени от проконески мрамор, за да си направи всеки един посетител сам извода за това кой може да си позволи този разкош и какво е представлявал ранновизантийския град Нове.

 

 

 

 

 



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов