На 7 май 1895 г. руският физик Александър Попов представя първия радиоприемник в света

Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия. Чества се в България като Ден на радиото и телевизията и в Русия като Ден на радиото от 1945 г. в чест на 50-годишнината от създаването на радиото.

На 7 май 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето ново откритие – първия радиоприемник в света. Той демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио.

Александър Попов доказва, изследва и обосновава възможността устройството да служи за „сигнализация“ при достатъчно мощен източник на излъчване, използвайки стъклена тръбичка с метални прахове за индикатор на приеманите сигнали във вид на електромагнитно поле. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 г. е извършено първото безжичното предаване на съобщение на разстояние – името на Хайнрих Херц, в памет на починалия предишната година германски физик.

През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.