Празникът се нарича още Поклади и Прошка

Днес е денят, в който искаме и даваме прошка. Сирни Заговезни се пада винаги 7 седмици преди Великден, в неделя.  Празникът се нарича още Поклади и Прошка.  В този ден се следват думите на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова всеки иска прошка от своите близки за волни и неволни прегрешения. По традиция по-младите искат прошка от по-възрастните. „Простено да ти е, Господ да ти прощава“ отговарят по-възрастните.

На този ден се палят и клади. След като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана, пише БГНЕС.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Това е дянат, в който за последно могат да се ядат млечни продукти. От днес започват и Великденските пости, които са най-дълги -49 дни.