Изобразителното изкуство винаги е заемало особено място в живота на Казанлък. Още в далечната 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства. Основна фигура в утвърждаването на Отдела за изкуства е Иван Енчев – Видю. Благодарение на настойчивите му покани към колеги за дарения на сформираната сбирка, между 1902 и 1906 г. постъпват първите скулптурни и живописни творби, както и няколко икони от ХVІІІ и ХІХ век. През второто десетилетие на века колекцията се обогатява с произведения на Антон Митов, на Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, на Борис Денев, Сирак Скитник и т.н. В периода 1930 – 1958 г. директор на Казанлъшкия музей е известният художник, писател и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Уважението към личността му и растящата популярност на художествената сбирка са поводът десетки от най-значимите български художници да обогатяват тази колекция, дарявайки свои творби. Само през тези десетилетия постъпват някои от най-значимите произведения на Галерията. Сега фондовете ѝ наброяват над четири хиляди и петстотин произведения.

Настоящата колекция, която е представително лице на 117-годишната казанлъшка Художествена галерия, включва творби на 25 художници, родени в малкия подбалкански градец – от възрожденския тип художник от края на ХІХ век Иван Енчев – Видю и първите живописци, излезли от калните улички, за да учат в Европа – Захари Желев, Петко Клисуров, през художниците от Родно изкуство – Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Ненко Балкански. Още – произведения на Чудомир и Мара Чорбаджийска, на Петрана Клисурова, Васил Бараков, на Димитър Радойков и Константин Трингов. Колекция от портрети, пейзажи, рисунки и скици, отразяващи търсенията и етапите в творчеството на всеки един от тези художници, намерил своето значимо място в националния художествен живот. Тя е и своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за някои от най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена школа.