Гергьовден,  Денят на храбростта и празник на Българската армия отбелязваме днес!

Освен личен празник за българите, носещи едно от най-популярните и обичани имена у нас, днешният ден е професионален празник на военнослужещите и носителите на Военния орден „За храброст“.

От зората на християнството се почита паметта на Свети Великомъченик Георги Победоносец - не само като покровител на скотовъдството, но и на войската. Още от 17-ти век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на Свети Георги Победоносец, а от 1916 г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май. [

На 6 май 1923 г. за първи път започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са те в столицата – на тях винаги е присъствал Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани в България, хиляди обикновени граждани.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.

В историята ни е факт прекъсване на традицията, по времето на социалистическия стой. Комунистическата власт го спира през  1947 г, за да се възобнови едва през 1989г. Установената традиция е отменена от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров.

Както твърди българският военен историк акад. Георги Марков: „45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали.“