На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър - другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Религиозната страна на празника показва, че на този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат". Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.