Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати

Днес Православната църква отбелязва Неделя на прошката или Сирни заговезни. Датата на празника е подвижна – той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост. На днешния празник християните искат прошка от своите ближни и се подготвят да встъпят в „дните на светлата” печал – 49-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово.

Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Вечерта в църквата се извършва „ритуала на прошката”.

Характерни обичаи за празника са „хамкането“ и Сирнишките огньове. При „хамкането“ след вечеря се завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и се разклаща, а децата се стремят с уста да захапят парчето храна. Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство на човека и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ.