Древни символи се крият в българските шевици. Слънчевият знак, с който старите българи са изобразявали раждането на младия бог, което отбелязваме с коледните празници, е част от почти всяка шевична орнаментика. В интервю за БТА Мила Милчева, майсторка на бродерията, разказа, че през последните няколко години все повече хора проявяват любопитство към изкуството на шевиците, към техниките на бродирането и към разгадаването на кодираните в бодовете тайни знаци. 
От 25 години Мила Милчева - филолог по образование и журналист с 20-годишен стаж, бродира, но от две години е завладяна от магията на шевиците. Експериментира с нови, все по-сложни техники, с по-ситна тъкан, и с по-тънки игли, тъй като колкото са по-прецизни бодовете, толкова мотивите на шевиците изглеждат по-красиво, поясни тя. 
Наблюденията й показват, че шевицата все по-често се появява като детайл в дрехите, аксесоарите, бижутата, мебелите и други елементи от бита. Според нея това е илюстрация, че все повече хора започват да търсят своите корени и да се опитват по възможно най-мултиплицирания начин да ги показват и да се идентифицират с древните знаци. Майсторката посочи, че символите, пресъздавани в малките бодове, са изключително дълбоки и древни, и могат да се тълкуват като част от световната знакова система.
"Изследователите на този феномен никога не се наемат да пишат труд за цялостното значение на шевицата. Обикновено те хващат един елемент и върху него правят своите изследвания", разказа тя. 
"Елбетицата" е част от българската шевица, тя включва зооморфни символи като "рогато пиле" и "сур елен". "Спомняйки си лекциите на българския фолклорист проф. Анчо Калоянов от Великотърновския университет, се сещам, че тази символика илюстрира раждането на младия бог, който почитаме в коледния празничен цикъл", посочи Милчева. Тя цитира началото на песента "Замъчи се Божа Майка да си роди Млада Бога, не си роди Млада Бога, роди си сур елен". Сурият елен е олицетворение на слънцето. Според тълкуванията на фолклористите и етнолозите младият бог е новото слънце, а божата майка е слънчовата майка, отбеляза тя.
Интересно е и значението на самата дума "елбетица". В някои краища на България и до момента казват "елбетя", в смисъл -"каквото е рекъл Господ, това ще стане", уточни Мила Милчева, която освен че бродира символите, търси и тяхното значение. Тя споделя мнението, че в шевиците са запазени първите знаци на древните хора, преди появата на буквите и писмеността. Остатъците от тази комуникация се виждат в пещерните рисунки, те са били част и от древните татуировки, част от различни племенни традиции. 
Всъщност, има нещо много общо между татуировките и шевицата. В двата случая имаме пробиване на тъканта, каза майсторката. В единия случай - плътта, кожата, а в другия - плата. Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията. 
Шевицата не е само едно бабино каре. Но бабиното каре пази пътищата за връщането към корените и информацията за познанието ни за света, за това откъде идваме и къде е нашето място във вселената. Изследвачите не могат да датират появата на шевицата по българските земи, тъй като символите са смесени и елементите са универсални, посочи Милчева. Има и интерпретации, които са характерни само за районите, населявани с българи, но отделните елементи са всъщност еднакви за всички древни народи, каза тя.
Такъв елемент, натоварен с много значения е свастиката. Днес този древен символ се приема почти за табу заради използването му от нацистите, но символът е един от най-древните. Етимологията на думата идва от "суасти", което преведено от Санскрит означава "Да бъде добро". Този изключително интересен елемент носи в себе си негативното и положителното. Когато се върти в посока на часовниковата стрелка, показва градивното, когато е в обратния ред е деструктивното, но в шевицата винаги са съединени двата елемента.
Никога не може да бъде по един начин. Ако в центъра на шевицата има въртене надясно, в краищата - въртенето е наляво. Това е равновесието в природата и илюстрация на вечния дуализъм. Свастиката се свързва със слънцето и пак има връзка с Коледа, разказа майсторката. Коренът "Коло" означава слънце, а самият символ показва въртенето на слънцето. 
Милчева усеща бродерията като медитация. "Като филолог съм се питала откъде идва значението на думата бродерия. Вече имам мой отговор - от бродя. Когато седна с иглата, аз всъщност преброждам много пътища във времето и в пространството. Тогава водя най-смислените разговори с приятели и близки, и тогава ми се подрежда всичко", разказа тя. 
Идеите за съчетаването на отделните символи са необятни. Традиционните български цветове в шевицата са червено, зелено, синьо и тъмно червено. Много рядко се използва жълто. В някои краища от България традиционния цвят е черното, както е при капанските шевици, разкрива майсторката. Тя определя като фантастична хармонията на самоковските шевици, обединена от колелета, фигури, зооморфни символи и геометрия. 
Изумителна е и "канатицата". В нея майсторките съединяват триъгълници по определен начин. Но всичко това е подчинено на много строга символика. Когато върховете на триъгълниците са обърнати нагоре това е мъжкото начало, когато са надолу е женското, разказа още Мила Милчева.
В канатица са най-характерните мотиви при чипровските килими. Същите мотиви ги има в килимите и тъканите на Северноамериканските индианци. Символиката на триъгълниците показва съединението на мъжкото и женското начало, което пак е свързано с продължението на рода, затова в българската везбена орнаментика, канатицата има специално място, уточни майсторката. 
В миналото жените чрез бродерията са показвали какво е състоянието им - дали са сгодени, дали вече са създали семейство, имат ли деца. Всяка жена, везайки се е обозначавала и е съобщавала на света за себе си, и тези знаци са били ясни за цялата общност.
Винаги шевиците са били поставяни в крайните части на дрехата. Накрая на ръкавите, върху бието, около шията и слънчевия сплит, върху главата, долу в края на фустата и на пояса. Причината е, че по този начин те имат защитна функция и охраняват видимите граници на тялото. Според Милчева в наши дни бижутата с бродерия са наследници на тези защитни механизми. 
Майсторката смята, че днес, всеки който пристъпи към това занимание трябва да го прави с отговорност, заради силата на знаците, заради традицията и заради уважението към предците.