Интересни документи откриха специалистите при проекта „Как се вади шарлан”

По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” са открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можели да намерят място в обновената експозиция в Шарланджийската работилница на Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габрово. Уредникът от отдел „Занаяти” Росица Бинева представя интересни факти. „До началото на ХХ век в много области от страната населението използва само растително масло, произведено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, но отглеждането му като земеделска култура започва едва след 1918 година. За кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие”, изтъква Бинева. Тя допълва, че в своите проучвания Петко Китипов - изследовател на занаята шарланджийство, пише: „Спомням си как едва към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с удовлетворение разбираха, че „вампирското плашило” (слънчоглед – б.а.) давало и „благина”... В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го поставят на къщната врата, за да пази дома от вампири.” Китипов разказва, че когато нощем вампирът дойде, за да влезе в къщата вижда питата и започва да брои зърната в нея, обърква се, пак започва и така докато пропеят петлите и той трябва да изчезне. Друг пример, който дава този изследовател е свързан с просвещаване на селското население. Китипов публикува текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном съветва земеделците да засяват слънчоглед: „защото дава масло, което даже може да се употреби и за ядене”.