наричаха го още "земен ангел" и "небесен жител"

Днес основният празник, в който почитаме Св. Иван Рилски, покровителят на българския народ!

Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният наш светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия Рилския манастир, патрон на българските будители.

Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен е с множество библейски цитати от Стария и Новия завет.