Днес ансамбъл „Капанци” ще пресъздаде обичая „Извеждане на булка”

Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци” при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово.

В Етнографски музей на открито „Етър” ансамбълът представи вчера обичая „Засевки”, известен още като „Малката сватба”. Трупата, която се състои от представители на капанската общност, участва в едно от атрактивните събития от културния календар на музея – Дни на сватбената обредност.

Ансамбълът изнесе истинско представление, достойно за големите сцени по света, затова не е чудно, че пространството пред църквата в ЕМО „Етър” бе изпълнено с посетители. Въздействието от емоцията, която „Капанци” предадоха на публиката, е впечатляващо. На моста, зад мястото, избрано за сцена на възстановката, можеха да се видят хора, които се опитват да имитират фолклорното музикално и танцово изпълнение.

Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.

„С танците, песните и обичаите, които представяме, ние обучаваме хората – българи и чужденци, на традициите, свързани с миналото на народа ни”, убеден е Иван Станев.

Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.

„Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата.”

Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не.

Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник.

Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.

„В ЕМО „Етър” виждате много чисто представена действителност от спомените на възрастни хора. Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място. Всеки род си има прякор. И днес, ако в Паламарца питате за някой човек, трябва да му кажете прякора. Иначе може да не разберат кого търсите.”

Юлияна Петрова изрежда странни прякори, които е трудно да бъдат възпроизведени от външен за общността човек. Прякори на родове, като например: Коленцето Бързака и Муфта Колюфте, са по-лесни. За да се научи човек да произнася другите, му трябва време. Местният диалект е изключително колоритен, но също толкова неразбираем.

Юлияна, която живее от 20 години в Паламарца, споделя, че има случаи в разговор да употреби дума от местния диалект. „Не ме разбират, но успявам да ги развеселя”, казва ръководителката на ансамбъла.

Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.

Симона Ангелова, Радослава Иванова и малката Таня Иванова са се присъединили по различно време към „Капанци”.

25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи.

„Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”

Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите.

„Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.

Днес, от 11:00 и от 14:00 часа, ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци” ще пресъздаде в ЕМО „Етър” обичая „Извеждане на булка”.