Интересни теренни открития и движими находки бележат тазгодишните разкопки на селищната могила в Хотница, разказа Общинското радио във В. Търново. Въпреки скромните средства, с които разполага през този сезон, 12-членният екип за 18-а година изследва обекта. Ръководител от страна на Регионалния исторически музей във Велико Търново бе Александър Чохаджиев, а от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” – доц. Стефан Чохаджиев. Двама завършили студенти от висшето учебно заведение, заедно със седем свои колеги – първокурсници в специалността „Археология” от ВТУ, и французина Пол Баку от Сорбоната, разкриха няколко факта, които променят представата за селищната могила. Баку дори е взел 70 проби за идентифициране и датиране на дървените елементи от Хотница.

Голям рогов харпун, чийто връх е с дължина около 20 см., откриха археолозите на обекта. Това е най-голямото такова риболовно съоръжение, което е разкривано в този район, категоричен е Александър Чохаджиев. То датира от средата на V хил. пр. н. е., но интересното е, че доказва, че през този период река Бохот е била доста по-пълноводна, за разлика от състоянието й в момента. Всяка година археолозите откриват по няколко харпуна в могилата, но те не са надвишавали 15 см. „Харпунът е най-големият, намиран към този момент край Хотница. Той е индикатор за добре развит риболов, и то на големи риби”, добави Александър Чохаджиев. Интересни кремъчни сечива, съдове с красива украса и кремъчна стрела са сред по-интересните експонати от проучванията тази година.

Най-голямото теренно откритие се оказва това, че сградата е била разделена на три помещения, а всяко от тях е повдигнато на по-високо ниво на предходното. „Една такава планировка досега не ни е била известна”, коментира Чохаджиев.

За поредна година екипът установява, че благодарение на климатичен феномен, дървените останки в праисторическата могила са изключително добре запазени. „Това от друга страна страшно много спъва работата ни, работим предимно със скалпел и четки”, допълни археологът.

Изключително добре запазени пещи и дървени останки в южната част на могилата са други теренни открития за специалистите през лято 2017. Под най-горното ниво на укрепителната система археолозите попадат на няколко пещи, една от които по всяка вероятност е с производствена функция. „Тези открития променят представата ни за могилата и най-вече за нейната укрепителна система. Оказва се, че мястото на укрепителната система не е било постоянно за целия период на съществуването й. Тя е съществувала за период от около хиляда години през почти цялото V хил. пр. н. е. Под най-горната укрепителна система е съществувало селище. Това означава, че укрепителната система е била стеснявана с годините. В най-късния период на селищната могила тя е била възможно най-тясна”, поясни археологът.

На 4 септември Чохаджиев започва разкопките край с. Петко Каравелово. Работата там ще продължи между 40 и 45 дни.