Тренингът има за цел да провокира в участниците промяна на гледната точка за ефективността на собствените им стилове

В наши дни психичната тренировка навлиза стабилно в бита и културата на много народности по света. Съвременната психотренировка представлява отлична МЕТОДИКА ЗА САМОПОЗНАНИЕ И САМОУПРАВЛЕНИЕ на човека. Същевременно тя дава добри възможности за пълноценна реализация на изключително богат физически, психически и духовен потенциал у всеки индивид.

По покана на ръководството от ПГИУ „ Елиас Канети” в началото на юни психологът Татяна Кюранова проведе психотренинг на тема: „Ефективна комуникация“ .

Тренингът има за цел да провокира в участниците промяна на гледната точка за  ефективността на собствените им стилове и стратегии при общуване с други хора, било то в професионален или личен план. Друга основна цел на тренинга е да разкрие посоки за промяна на начините за комуникация към по-добро разбиране на другите и по-ефективно изразяване на собствените идеи, мисли, потребности, желания и чувства.Промяната в комуникативните стилове и стратегии би повлияла положително в много посоки – повишаване ефективността на работата при служителите, комуникиращи пряко с клиенти, подобряване на екипната работа и взаимоотношения вътре в организацията, по-добро разбиране и приемане на идеи, цели и задачи.

Психологът още в началото подчерта, че ще сподели по-скоро опит, личните си впечатления и някои идеи, които е осъществил, но не и да натрапва стила, идеите и структурата на неговите тренинги като единствена меродавна.

Въпреки че предварителните планове не винаги се изпълняват до край, психологът като не привърженик на формализацията, очерта основните теми на този тренинг:

І. Откриване на тренинга – ролева игра за въвеждане участниците в темата;

ІІ. Същност и цел на комуникацията – да изравним понятията и да си говорим за едно и също;

ІІІ. Процесът на комуникация – елементи, участници и кой за какво е отговорен;ІV. „Къде е заровено кучето?” или основни причини нещата в комуникацията да се объркат;

V. Камъчетата в обувките на комуникацията – ценности, стереотипи, настроения и др.;

VІ. Как можем да променим нещата в наша полза – обратната връзка и други работи;

VІІ. Сериалът „Излъжи ме” – истини и реалности – невербалната комуникация като такава;

VІІІ. Падането на завесата или как да закрием целия този цирк.

Чрез ролеви игри и определени техники, психотренинга бе открит и групата бе директно насочена към предварително набелязана цел, за да се фасилитира достигането до идеята за нови цели и до нови варианти за поведение. А въображението и креативността на участниците предопределяха резултата от всяка ролева игра.

Факт е, че почти всички проблеми във взаимоотношенията ни се дължат на комуникационни проблеми. Често ние искаме да кажем едно, а излиза друго, отсрещният възприема трето, а запомня четвърто. Психологът подчерта, че тези недоразумения се наричат „трудности в комуникацията“. За тяхното преодоляване са създадени форми за общуване, които максимално допринасят за взаимно – разбирателството и сътрудничество. Тези форми се наричат „техники за ефективно общуване“. По време на занятието бяха представени някои от тях, а именно да се стараем да:

1.Поддържаме зрителен контакт;

2.Изслушваме говорещия;

3.“Подкрепяме” говорещия – усмивката и кимането с глава, в знак на съгласие са знаци, че наистина участваме в този разговор;

4.Изразяваме благодарност за стремежа на събеседника ни да разбере нашата гледна точка, а също и за откритостта и откровеността му. Това ангажира хората наистина да бъдат такива;

5.Стараем непрекъснато в начина, по който комуникираме със всеки, дори и пред тези, които добре ни познават и вече знаят, че можем да комуникираме ефективно;

6.Избягваме общи безполезни теми;

7.Избягваме случки, които предполагаме, че няма да представляват интерес на събеседника;

8.Избягваме да употребяваме паразити като „значи“, „така“, „ами“ и др.;

9.Избягваме да употребяваме общи изкази „нещо“, „нищо“, а вместо това внесем повече конкретика;

10.Никога да не лъжем, защото рано или късно истината ще лъсне и ще загубим доверието у събеседника си.

Общуването може да се превърне изкуство. Ако сме добри комуникатори много врати могат да ни се отворят. Участвайки в комуникационния процес, ние, обаче би трябвало да имаме знания и обща култура, за да сме интересни и полезни на събеседника си. Ето защо, цял живот е нужно да учим. Когато сме начетени, сме интересни, а тогава създаваме добро впечатление у човекът/ хората, с които общуваме.