Премиерата е на 16-ни март в Регионалната библиотека

Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново кани на премиера на книгата „Ще чакам дъгата“ на Владимир Шумелов, в която ще вземат участие проф. дфн Сава Василев, д-р Радка Пенчева, Снежана Иванова, Яна Ленова-Димитрова. Представянето е утре, 16 март от 17.30 ч. в Регионална библиотека „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ 2.

„Ще чакам дъгата. Литературна критика, интервюта, етюди“ е пета по ред книга с литературна критика и есеистика на Владимир Шумелов след излезлите досега „Накърнимото“, „Цветните спомени на греха“ и „Лисица в кокошарника“ и донякъде е тяхно продължение, ако изобщо писането за книги има някакъв лимит. На практика сборниците се опитват да дадат някакъв индиректен отговор на три фундаментални въпроса: Защо (не) четем?; Защо пишем?; Защо издаваме? Те се занимават с „езиците“, техниките на писане, контекста на раждането на творбите и съдбата на техните автори, за да достигне авторът по различни пътища до немалко скептични отговори относно съдбата на книгите.

В структурата на новата литературнокритическа книга „Ще чакам дъгата“ са включени раздели с литературна (оперативна) критика (за български и чужди автори и книги), интервюта (които липсват в предишните подобни сборници) и етюди, обединяващи различни по характер есеистично-публицистични текстове. Броят на статиите и отзивите в литературнокритическия раздел е 62 (писани, с малки изключения, за преводни и български книги от последните няколко години – авторски, антологии, сборници, периодика, от които 15 са за преводни заглавия и 47 – за български книги), на интервютата – 2, и 4 етюда.

Както и предишните книги в този жанр, и тази не си поставя за цел да преподрежда, йерархизира и систематизира факти и ценности в литературата, а изборът на заглавия и автори е по-скоро случаен, „дневников“. И тук, наред със скепсиса от литературната действителност, има нещо, което е по-близо до оптимизма. Може би не е случайно, че първият текст е назован „Човек не умира“, а последният „Започвам“. Металитература, която в последна сметка, независимо от качествата на литературата, я разглежда като източник на вдъхновение, форма и начин на живот, „преминаване под дъгата“, за да получим небесната защита.