Маршрутът е по екопътеката Беляковец – Самоводене – Преображенски манастир – В. Търново

Третият етап от кампанията „Движи се и победи” ще се проведе днес, съобщават от РЗИ – Велико Търново. Маршрутът е по екопътеката Беляковец – Самоводене – Преображенски манастир – В. Търново, като началото е от центъра на с. Беляковец. Участниците ще се движат в посока север, по жълта маркировка, през военния полигон. Спускането към изворите на река Раковица става за около 30 мин. Продължава се по черен път край реката. След около 30-40 мин. се достига с. Самоводене. Селото се пресича в неговия югозападен край и се излиза над вареницата. От нея се продължава на югозапад, достига се разклон с червена маркировка, по която се продължава за Преображенския манастир. Там ще се извършва регистрацията на преминалите маршрута до 14.00 ч.
От манастира се продължава по традиционния маршрут до Велико Търново над водопадите по маркировка червено и бяло. Общото време за преминаване на целия маршрут е 5 часа. Преображенският манастир е основан през ХІV век от царица Теодора Сара, втората съпруга на цар Иван Александър, а по-късно за него се грижи синът им цар Иван Шишман. Затова народът го наричал още „Сарин” и „Шишманов” манастир. Действащ и в момента. През периода на турското робство многократно е опожаряван и ограбван от кърджалии. Възстановен е през 1825 г. от отец Зотик от Атон. Сегашните му сгради са строени през ХІХ век. През 1834 г. е започнал строежът на Съборната църква „Преображение Господне” от майстор Димитър Софиялията, заловен и обесен от турците заради участието му във Велчовата завера. Уникалният с архитектурата си храм е напълно завършен от Уста Колю Фичето и стенописан от друг виден български майстор – Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското ни изкуство – олтара на храма (живопис и икони) и стенописа „Колелото на живота” (на външната стена на църквата). Впечатляващи с майсторската дърворезба от ХІХ век са „Царските двери”, както и монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Колю Фичето. В съседство е имало още две по-малки църкви, унищожени в годините от срутване на скални маси. Манастирът е свързан с борбата на народа ни за църковна и национална независимост чрез имената на отец Зотик, отец Матей Преображенски, войводите поп Харитон и Филип Тотю, апостолите Васил Левски, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. През Освободителната война (1877–1878 г.) в него е била разположена руска военна болница, в която е работил руският лекар д-р Пирогов.