Копия на уникалните старинни накити вече са достъпни за жители и гости на града

Представянето на Свищовското съкровище се състоя от 17.30 часа вчера в къщата-музей на "Алеко Константинов" в Свищов. Официални гости на представянето бяха зам.-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов, областният управител Пенчо Пенчев и народният представител Евгени Стоев. На събитието присъстваха и кметът на Община Свищов Генчо Генчев, председателят на Общински съвет Свищов д-р Кристиян Кирилов и Росен Маринов, директор Дирекция "Култура и културно наследство. Семейството на откривателя на съкровището - Росен Тодоров, също беше на откриването, както и много други жители и гости на града. Представянето на Свищовското съкровище предизвика голям интерес. Лектор беше доц. д-р Стефан Александров от НАИМ при БАН. Той запозна гостите подробно с периода, в който се датира съкровището(средната бронзова епоха) и други любопитни подробности около самото него.
Репликата на Свищовското съкровище ще бъде експонирана в изложбената зала на Исторически музей Свищов и всички желаещи ще могат да я видят.
През 2011 година в местността Корея, гората Ердема, разположена 2 км западно от Свищов, Росен Тодоров попада на съкровището случайно, при търсене на старо желязо с металотърсач. В корените на едно дърво той открива глинено гърне, което съдържа тринадесет златни накита и шест бронзови предмета. Впоследствие, на 14 септември 2011 г. предава откритите 19 предмета и глинения съд на Градския исторически музей.
Златните накити са една спираловидна гривна, шест торкви (гривни за врат), от които три с усукана украса и три с гладка повърхност, и шест украшения за облекло или коса. Тяхното общо тегло е 266,5 грама и са изработени от злато, чиято мярка за чистота на съдържанието варира между 18 и 21 карата. С най-голямо тегло е спираловидната гривна, която тежи 68 грама. Нейната златно съдържание също е най-голямо – то е 21 карата. Бронзовите предмети са три цели бронзови брадви, една половин брадва и две оръдия на труда.
Както златните предмети, така и бронзовите, и глиненият съд, в който са били поставени, са характерни за Бронзовата епоха по нашите земи или за времето между 2000–1500 год. преди Христа или между 21 – 16 век преди Христа. Поставянето им в глинения съд и заравянето им в земята предполага, че са били скрити поради съществуваща опасност, но техният собственик (или собственици) не е могъл да си ги вземе обратно. Поради това те остават заровени в земята почти 4000 години. По своята значимост свищовското съкровище е сравнимо с друго известно, открито в България, съкровище – Вълчитрънското, което е датирано между 15–12 век преди Христа.
На златните накити и на бронзовите предмети е извършена експертиза от комисия в състав: доц. д-р Павлина Владкова от РИМ – В. Търново, д-р Петър Станев от В. Търново и Марин Маринов, уредник в свищовския музей. Становището на комисията по отношение на стойността на съкровището е, че историческата, научната и художествената стойност на накитите, както и на бронзовите предмети е трудно измерима, тъй като подобни съкровища се отриват много рядко.