Най-възрастният човек в Еленско е 104-годишният дядо Митьо от Костел

Мисия

06-08-2016, 11:46

Снимка:

Община Елена

Автор:

Velikotarnovoutre

Всичко от Автора

Прочутият някога обущар изгубил всичко в национализацията, сега живее сам в малка къщичка

Дядо Митьо Аврамов от еленското село Костел отпразнува в началото на август 104-тия си рожден ден, обграден от най-близките си хора, приятели и съселяни. Столетникът е най-старият жител на общината. Той получи за празника си поздравителен адрес от кмета инж. Дилян Млъзев и председателя на Общинския съвет Стоян Златев, а също и с подарък – икона на светите равноапостоли Константин и Елена. Трогнат, рожденикът целуна ликовете на светците и духна свещичките на празничната торта.

Столетникът живее сам в малката си къща в Костел. Макар и на тази възраст, жилавият балканджия е на крака. Не иска да се залежава и все върши нещо из двора. Постоянна компания са му двете кучета пазачи, които гледа от малки. Има си и десетина кокошчици и негова грижа е, преди да ги затвори вечер, да събере яйцата.

За дядо Митьо най-очаквани са четвъртъците от седмицата. Тогава братовчед му Кънчо с брат си не пропускат да дойдат при стареца на раздумка и редят спомени за миналото, войната и нерадостното детство. Най-бедно в Костел било неговото семейство. Баща му се завърнал от гурбет в Америка, но войната покосила младия мъж при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едва стигали за прехрана, а малкият Димитър искал да учи занаят в училището за сираци от войните във Варна. Помогнал му адвокат Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било прието по изключение.

„Нашият столетник е първият капиталист в Костел“, коментират негови съселяни и посочват мястото в центъра, където била обущарницата на Димитър Аврамов, прочул се из района навремето като ненадминат майстор. С национализацията загубил всичко и за да оцелее, се преселил в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на войниците от танковата бригада. После със съпругата си се върнали на село да карат спокойни старини. Заедно дочакаха столетието му и 75 години съвместен живот, но преди две лета голямата любов на живота му си отишла от този свят. Старецът не може да прежали своята Дона, и днес тъгува по нея, а самотата му тежи.

Рожденикът няма рецепта за дълголетие, но препоръчва на всеки да води подреден живот, в който работата да е в повече. Самият той допреди 5 – 6 години си гледал прасенце и събирал мед от три кошера. Доскоро с братовчеда и ракийка варял, от която все още се намира за специален празник.

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)