Валентин Климов дари картини и пластики на музея в Разлог

Художникът се отдава изцяло на рисуването едва след своето пенсиониране

41 картини-живопис, 30 рисунки на дърво и 2 книги дари Валентин Климов на Историческия музей в Разлог. През целия си живот художникът е имал една цел- да бъде полезен на обществото. Затова с удовлетворение и вяра в бъдещето дарява своите творби, за да може неговата страст да се превърне в емоция и удоволствие за сетивата на хората, които ще ги видят.

Валентин Александров Климов е роден на 30 април 1928 г. в Разлог. Днес, близо 88-годишен, си спомня за първите си рисунки като малък, въпреки че впоследствие негова професия става агрономството.

В началото рисува Пушкин, Лермонтов и др., от техни снимки. Самоукият, но талантлив художник, е потомък на руската аристокрация, която по времето на Октомврийската революция напуска Русия. 150 хиляди руснаци, начело с барон Врангел, напускат родината си с кораби и заминават за Истанбул, от където се разселват по цяла Европа.

Валентин Климов се отдава изцяло на рисуването едва след своето пенсиониране. Първата му изложба е през 1996 година. Винаги е работил за собствено удовлетворение, както и да радва хората с картините и пластиките си. Художникът е дарил картини в различни исторически музеи в региона,  но сърцето и душата му остават в Разлог. Привличат го усета и стремежа към красотата, затова рисува това, което му привлича вниманието. Улиците с красивите старинни къщи в Разлог, пейзажи от града, природата.

Като истински потомък на руските аристократи, които са имали усет към изкуството, Климов винаги намира красивото, важното, което да сътвори в картините си. Неговият баща е свирил на цигулка и флигорна, а Валентин Климов и до днес свири на китара, но предимно когато се чувства щастлив, а това по думите му е обичайното му състояние.

Сестра му Ирина Климова е първата жена алпинист в Благоевградска област и първият председател на Женския туристически клуб в Разлог „Планинарка“.

Климов споделя, че не е загубил агрономския си дух и все още практикува уменията  си от своята работа, като поддържа изрядна градинката в дома си.

За него няма по-ценно от родовата жилавост. Затова книгата му „Повест за моя живот“ започва така: „Родовата памет е крайъгълният камък на човешкото съществуване. Без нея животът ни се обезсмисля, зареян из белите полета на поголовната забрава“. 



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов