Днес отбелязваме 162 години от рождението на големия български държавник, революционер, журналист и поет Стефан Стамболов.

Роден е на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Потеклото му е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунито.

Стамболов е най-дълго управлявалият български премиер след Станко Тодоров и Тодор Живков. Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни.

Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 оглавява Регентството, което потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия и издига на престола княз Фердинанд. През 1887 е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. Основава и ръководи Народнолибералната партия до смъртта си.