Украйнската газова мрежа е стара и ще спре да работи след 5-10 г., казва Завални

Парадоксално е, но е факт, че "Южен поток" не е бил преустановен и формално няма нито един документ, които да говори в тази посока. Когато се появи разрешение за този проект, той отново би се активизирал. Нещата са замразени. Това заяви пред БНР председателят на Комисията по енергийна политика в Руската дума Павел Завални. „Москва трябва да има надеждност при транзитните доставки. Аз дори не съм сигурен, че Русия може да разчита на Украйна като на транспортираща страна на газа и до европейския пазар“, коментира Завални. И допълва:“Имаше опити да се инвестира в украинската газопреносна система и от страна на Европа и САЩ, но никой не стигна докрай, а тя остарява и деградира. Мисля, че след 5-10 години просто ще се развали и няма да може да функционира. Затова Русия търси алтернатива как да стигне до европейските потребители. Защо не ви дадоха на вас, в България, да реализирате такъв обходен маршрут?“. Завални коментира, че централноевропейските държави, които се обявиха против изграждането на "Северен поток" 2, преследват личните си политически цели: „Всичко това става заради конкуренцията. Ако допуснем, че транзитът минава не през Украйна, а през Словакия, е разбираемо как това би имало измерение върху енергийната сигурност. Това е лошо за икономиката, защото тя получава такси от преноса на газ през определена територия. Затова ми се струва, че те по-скоро воюват политически, но и икономически за своите лични цели. Ако транзитът мине покрай тях, ще загубят значителни доходи от това“. Казаното от руския депутат, който е от партията на президента на Русия Владимир Путин "Единна Русия", е нова позиция на Москва по въпроса за „Южен поток“, отбелязва ureport.bg. Краят на проекта бе шумно анонсиран лично от президента на Русия Владимир Путин в Анкара на 1 декември 2014 г., когато той и турският му колега Реджеп Ердоган обявиха началото на „Турски поток“. По-късно шефът на „Газпром“ Алексей Милер потвърди, че „Южен поток“ е окончателно прекратен заради позицията на новото (тогава) българско правителство – вторият кабинет „Борисов“, припомня още ureport.bg. Месеци по-късно, през март миналата година, „Газпром“ върна на тримата си партньори в морската част на проекта „Южен поток“ 56 милиарда рубли заради спирането му. Това са италианската компания ENI, френската EDF и германската Wintershall. Хилядите тръби за българския участък от морския газопровод, струпани на пристанищата във Варна и Бургас, пък отпътуваха за Турция. След свалянето на руския самолет от Анкара на 24 ноември обаче настъпи рязък обрат в отношенията между Москва и Анкара, които до момента не бяха договорили параметрите на бъдещите доставки.