Тази година отбелязаха 50 лета от създаването на събора

С плакети и грамоти се завърнаха наши самодейци от Националния събор в Копривщица. В 11-то издание на събора за българско народно творчество община Велико Търново бе представена от общо шест групи и индивидуални изпълнители. Женската група за автентичен фолклор „Леденишки баби“ при НЧ „Поука-1920“ село Леденик , представиха обичая „Посрещане на булката в дома на младоженеца“. Групата за изворен фолклор от с. Вонеща вода показа „Каля на Балкана“, посветителен момински обичай за преход. Група та за автентичен фолклор „Хотнишките баби“ при НЧ „Светлина -1895“ от с. Хотница  се представи с „Хващане светец за нова къща“ и песните, „Ясна съй зора зорила“, „Ой, Раце, Раце Кираце“. Народно Читалище  „Народна просвета -1874“  с. Ресен  се представи с Група за изворен фолклор „Зелен бръшлян“ с обичая „Свеждане“ и  Детска фолклорна група „Ресненче” с обичая „Мартуване“. Калина Друмева от с. Пушево направи индивидуалното изпълнение на песента „Седенки са на развала“, а Йолита Банова от гр. Дебелец  участва с песента „Събо ле, хайдут габровке“.
В торият ден от XI Национален събор на българското народно творчество – Копривщица завърши с кръшно търновско хоро. На него се хванаха не само българи, но и англичани, азиатци и гости от съседна Румъния. 
Жури в състав  доц. д-р Веселка Тончева, доц. д-р Валентина Ганева и гл. ас. Милена Любенова от БАН, оцениха много високо таланта на изпълнителите от Област Велико Търново. Повече от 4 часа продължи представянето на участниците от областта на една от най-атрактивните сцени с изглед към Копривщица.  Публиката пред нашата сцена беше най-многобройна и аплодираше всички автентични изпълнения. 
Плакети за цялостно представяне и грамоти за постижение получиха талантите от областта. Повече от 400 участници показаха автентични танци, обичаи и песни характерни за Област Велико Търново. Въпреки, че народните носии не бяха задължителни за събора в Копривщица, всички изпълнители и по-голямата част от зрителите, бяха облечени според българските традиции. На поляните над Копривщица не липсваха и задължителните скари и чевермета, но те оставаха на втори план, пред таланта на изпълнителите. Майстори лютиери продаваха професионални музикални инструменти, като най търсени бяха гайдите с цена 300-400 лв. 
Съборът се провежда веднъж на пет години. Той води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му са Райна Кацарова–Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Идеята, която е заложена, е свързана с показване многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. През годините съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. На настоящия - единадесети по ред събор, се отбелязват 50 години от първото му издание. Той е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство.