"Ние сме всяка година твърдо надолу, което означава, че трябват реформи"

Красен Кралев управлява българския спорт вече пет месеца. Като министър на младежта и спорта бившият национален състезател по лека атлетика започна значителни реформи. Кралев даде обширно интервю за BGvolleyball.com, в което говори по актуалните и важни теми, като допинга, клубната политика и други, и очерта пътят на реформите в спорта.

- Г-н Кралев, през ноември, когато встъпвахте в длъжност, казахте, че първото нещо, с което ще се заемете е стратегията за финансирането на федерациите и клубовете. Програмата за клубовете се появи през април и най-вероятно ще се осъществи през юни. Не се ли забави много?
- Най-важното през този период бе да стартираме реформата в спорта. Тя започна именно с разработването на тези програми. Първо мина програмата за федерациите, защото те трябваше най-напред да получат средства. Програмата за клубовете отне малко повече време, но аз категорично смятам, че не е закъсняла, тъй като те се финансират на 6-месечие. През миналата година това, което моята администрация завари през ноември, бе множество неподписани договори на клубове. В рамките на месец май ние ще подпишем всички договори и клубовете ще получат средства. По-важното е да направим една справедлива система за разпределение на средствата и дори да се позабавим, да бъдем по-прецизни. Защото реформата започва именно от справедливото разпределение на парите, тъй като бюджетите не могат да бъдат покачени – министерството работи в рамките на парите, с които сме разполагали и миналата година. Премахнахме много безумни критерии и сега програмата е много добра и ще отрази кой какво прави. Не може клубове, които имат 5 регистрирани състезатели във всички възрасти, да имат претенции за това с какви пари ще разполагат. Това не е сериозно. Дори да имат елитен спортист, пак ще получават по-малко средства. На клубовете задачата е да развиват основно детско-юношески спорт, а на федерациите да се занимават с елитните състезатели. Покрай всеки голям спортист трябва да има група от подрастващи, за да има някаква приемственост. Ще проверяваме много сериозно клубовете и тези, които фиктивно са си попълнили таблиците, ще си понесат отговорностите. Ще сверяваме техните данни и тези от федерациите, и ако установим разминаване, просто няма да си получат следващите траншове от финансирането. И следващата година ще бъдат изключени от програмата за финансиране. Освен това дадохме на клубовете по-голям срок за кандидатстване. Наясно сме, че на много от тях не им е ясно как да попълват таблиците, но нашите регионални експерти са на разположение, за да им помагат. За първи път разпределението по спортове ще се извършва по групи, като има индивидуални и колективни олимпийски спортове, отделно неолимпийски спортове и спортове за хора с увреждания и клубовете ще се класират в рамките на тези групи. Така че няма как от спортовете за хора с увреждания, например, да се вземе за неолимпийските.

- Средствата директно ли ще се превеждат или чрез федерациите?
- Директно по клубове. Ще освободим федерациите от тази процедура. Това е доста обемна работа – миналата година сме финансирали 1414 клуба. Пак казвам, че размерът на средствата ще се определя и от нашата програма, но и от мнението на федерациите.

- И като говорим за клубове може би трябва да се обърне внимание към промяна на мисленето на спортните ръководители, че и те могат да търсят допълнително финансиране, а не само да чакат на държавно финансиране?
- Не само на спортните ръководители, но и на бизнес средата. Поради тази причина в момента подготвям една лекция, с която през май и юни ще обиколя седем-осем от най-големите областни центрове в страната. Ще се проведат срещи на представители на клубовете – спортисти, треньори, и мениджъри, и собственици на компании, маркетингови директори, на които ще дам примери от моята 25-годишна практика като специалист по маркетинг и като мениджър в областта на спорта за успешни примери в България и света за промоция на продуктите на бизнеса, чрез спортни събития, мероприятия, лица. Идеята ми е да стимулираме сътрудничеството между спорта и бизнеса. Първо, спортните клубове трябва да се научат те какво притежават, каква стойност има и как да си презентират продукта на компаниите. Не може да кажеш „дай ми пари, не ми стига бюджетът, градът има нужда от спорт.” Това не върви. На човекът, който стои насреща и е изкарал парите си с огромен труд, ти трябва да му дадеш мотивация как той, чрез теб, добре да продава продукта си. А не да му създадеш усещането, че той е спонсор, който налива пари. Не, бизнесът не налива пари в нищо, той инвестира пари. Маркетингът, рекламата е инвестиция и когато спортните хора се научат да говорят на този език и да правят такива презентации, тогава бизнесът ще им повярва и ще отвори рекламните бюджети за тях. Категорично, спортните звезди струват много по света. Те са по-разпознаваеми и струват като хонорари повече отколкото филмовите и друг тип известни личности, които са втората ценова категория, които ползва световният маркетинг.

- И така може да се говори за полза на бизнеса от спорта, а не да се чакат данъчни облекчения.
- Данъчни облекчения има в много малко страни. Излишно е да давам пример с големи държави, но има и в малки, като Унгария. Това е държава, близка до нашата. Там са изработили перфектна система и за данъчни облекчения, и за контрол върху това кой може да ги ползва. Там се признава да има редукция на данъците при инвестиция и подпомагане на конкретен тип неща в спорта. Примерно, помагаш за детски школи, за инфраструктурните обекти в областта на спорта - признават се за разход. Разходи за заплати на чужди звезди, треньори, спортисти - не се признават. България все още не е готова за тази дискусия за данъчните преференции. Но трябва да научим бизнеса и спорта да говорят на един език.

- Конторилира ли Министерството на младежта и спорта се как се разходва големият бюджет за спорт в Общините?
- Не. Бюджетът, с който общините разполагат, сумарно е същият, с който разполага и министерството, но в момента се контролира на местно ниво – от общински съвет, администрацията на кмета, но не и от държавата. Идеята, която имаме, е, както е в по-голямата част на Европа и в най-развитите държави в света, общинските бюджети да бъдат насочени към масовия спорт, т.е. към спортна инфраструктура, осигуряване на мероприятията за децата и за тези, които са излезли извън професионалния спорт. Тази регулация трябва да залегне в новия Закон за спорта. Това също е важен акцент, който разработваме. Когато нямаш пари, трябва да се научиш да ги харчиш оптимално. Аз не съм съгласен със сегашния модел и ще се аргументирам. Днес често кмет на дадена община вади луди пари, за да издържа един професионален отбор, без това да има трайно значение за спорта в района и за подрастващите. В момента, в който той загуби изборите, дори и да управлява два-три мандата, идва друг кмет, който се интересува от друг спорт или изобщо не се интересува от спорт. Естествено, ще бъде спряна издръжката на професионалния отбор и съответно 12 години парите на общината са отивали на вятъра, само за да се забавляват хората. Това не е редно. Нека общините сами да продължат да контролират изразходването, но парите да бъдат насочени за масовия спорт, както е в целия свят. Т.е. ти излизаш извън личните пристрастия и създаваш частна система от правила и норми, които, ако се следват, ще има резултат във времето и парите ще отиват в поддържане на здравето на нацията.

- След 5-месечно управление кое е постижение №1 в дейността на министър Кралев?
- Най-важното постижение е, че започнахме реформата, не може за 5 месеца да имаш готов, завършен продукт. Ние стартирахме много и изключително важни неща. Спряхме да се возим по течението. Промените за някои няма да са приемливи. Всяка реформа има битка. Едно е ясно – по досегашния начин не става. Ако ставаше, щяхме да имаме признаци на съживяване при падането надолу. А то няма. Ние сме всяка година твърдо надолу. Което означава, че трябват реформи. Но като цяло стъпките ни се приемат добре. Когато хората виждат че правиш нещо положително за тях и те са убедени, че го правиш за тях, и грешки да се допуснат, ще ни прощават. При нас има ясни и точни посока и идеи, знае се за какво се прави всяко нещо.