22 март е празник на града в чест на голямата победа на цар Иван Асен Втори при Клокотница.

 Кметът на града Даниел Панов разказва за историята на празника пред радио "Фокус":

- Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още в далечната 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма „Св. 40 мъченици“, състоял се на 9 март по стар стил. На отслужената литургия тогава присъства и руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници. След 9 септември 1944 г. празникът престава да се чества. Всичко това е възстановено през 1970 г. И така 22 март се превръща в официален празник на Велико Търново в чест на голямата победа на българския цар Иван Асен Втори при Клокотница. Г-н Панов, очакваме да ни разкажете как тази година, вече по традиция, Велико Търново ще отбележи празника на града и голямата победа на Иван Асен Втори. 

- Позволете ми първо да честитя астрономическата пролет на всички българи. И ще направя една ретроспекция за честването на празника, откъде идва идеята му и след това ще ви разкажа и за празника на Велико Търново. Бих казал, че веднага след Освобождението на Велико Търново първи в България посвещават специален ден на своя град великотърновци, в който отдават почит към миналото и заслужените му дейци. И на 22 март това е най-големият празник на Царевград Търнов и ден на българския дух. Изборът на датата 22 март препраща към далечната 1230 г., когато на 9 март по стар стил в битката при Клокотница българският владетел Иван Асен Втори разгромява войските на Теодор Комнин, в резултат на което държавата тогава получава излаз на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо, превръща се в първостепенна сила на европейския югоизток. Тъй като според нашия църковен календар победоносната битка става в деня на Свети 40 мъченици, Иван Асен Втори заповядва, строящата се в града тогава - през 13-и век, в „Асеновия квартал“ църква да се наименува в тяхна чест и в нея да се постави колона, която да е с надпис, прославящ тогава българската военна мощ. На този ден през 1879 г., за първи път след петвековното ни робство жителите на старата столица заедно със заслужилите към историята на новата България мъже, със самочувствие на действително свободни хора и творци на съдбата си, засвидетелстват своята почит към миналото. И вече до 40-те години на 20-ти век датата се чества като Ден на Велико Търново, празникът е бил тогава на Търновския гарнизон. Бих казал, че тогавашните ни предшественици проявяват непрекъснат стремеж да обогатяват празничната програма с много допълнителни елементи, свързани с родолюбието. И през 1924 г. Общинският съвет решава празникът на Велико Търново да се чества и като ден на благодетелите. Той се прегръща с действително голям възторг на гражданите на Велико Търново. И оттогава шествие на ученици, носещи портрети на благодетелите, придружени с кратка биографична справка, става един от основните елементи на официалната празнична програма. Бих казал, че от особено значение за историята на празника на града е 1934 година, когато великотърновци излизат с инициативата 22 март да стане всенароден празник и ден на българския дух. На тази дата, според тогавашния общински вестник „Велико Търново“, от цяла България трябва да се стекат в града, да съживят миналото в душите си пред колоните на Омуртаг и Йоан Асен, при гробниците на българските царе да почувстват, че старината живее своя дух, че България има своята хилядолетна история. И тогава празникът като ден на българския дух и деня на Свети 40 мъченици е народен празник, тъй като в Търново са скъпите останки от миналото, което е било винаги хранилище на българския дух. През 1942 година се свързва с нов елемент от идеята за отбелязване на този местен празник, това е създаването на национален мавзолей в храма на „Св. 40 мъченици“. Тогава търновци апелират той да се превърне в място за всенародно поклонение пред паметта на заслужилите към българската история видни личности. Заслугата за възстановяването на 22 март като празник на Велико Търново принадлежи на жителите квартал Асенова махала. През вече далечната 1970 година под надслов „Моят любим квартал“ те организират тържество в емблематичната за Велико Търново и България църква „Св. 40 мъченици“ и тази благородна идея е подкрепена от цялата общественост от 1984 година. Оттогава великотърновци продължават традицията, която е завещана от нашите деди. Вече 15 години Велико Търново чества своя празник, като първо възстанови празничните традиции, които са били през 19 век. Към тях ние сме добавили и много атрактивни събития – сутрешната литургия в църквата „Св. 40 мъченици“, след което започва празничното шествие под цветните арки с портретите на благодетелите, четенето на текста на Асеновата колона, раздаването на мекици – това е един от традиционните празнични елементи. След това тържествената сесия, на която удостояваме заслужилите съграждани със званията и отличията, след което следва стрийт парада. Ще имаме грандиозен 3D мапинг спектакъл с много нови елементи и празнична традиция. Тази година честванията са свързани с 830-годишнина от въстанието на Асен и Петър и полагане на основите на Втората българска държава. Действително празничната програма е много дълга, тя започна още от миналата седмица с много изложби, с много спортни прояви на нашите училища и на децата от Велико Търново, с много празнични прояви. Но тази вечер всички гости и жители на града ще имат възможност в 20.00 часа да наблюдават аудиовизуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“, който е на Царевец, както и да се насладят на концерта на Теодосий Спасов, който ще бъде в Двореца на културата и спорта. Миналата вечер беше концерта на Руслан Мъйнов в препълнена зала. Честванията на 50-годишнината от създаването на Професионалната гимназия по туризъм също бяха елементи от празника.
- Г-н кмете, хубаво е, че традициите се пазят. Ние днес много говорихме с историците проф. Пламен Павлов и проф. Николай Овчаров за династията на Асеневци и стигнахме до извода, че тогавашната мощ на Второто Българско царство се е дължала на качества като приемственост и решителност. Липсват ли ни днес тези качества?
- Да, мисля, че българинът трябва да бъде по-решителен за всяко едно нещо, което предприема да прави, свързано с историята и възстановяване на паметниците на културата, които са ни завещани от нашите деди. Следил съм много материали и мнения на обществеността, които бяха свързани с възстановяване на крепостта „Трапезица“. Всеки един такъв обект, който в миналото е забравен, мисля, че в момента е дошло времето, когато тази действително голяма годишнина от създаването на Втората Българска държава и полагане на нейните основи, когато България е била най-велика с въстанието на Асен и Петър, крепостта „Трапезица“ трябва да й отдадем значимо място. Трябва да бъдем решителни всички политици и всички управници, най-вече изпълнителна и местна власт. И мисля, че този знак вече е даден, както от изпълнителната власт, така също и от местната. Ние сме подготвили проект, който се надяваме, че ще бъде част от програмата ни за честванията и възстановяване на крепостта „Трапезица“, за да може от следващата година, от следващия туристически сезон, да отвори врати крепостта „Трапезица“ и да посреща посетители, които има какво да видят и да се запознаят с историческите данни, археологията, която е намерена на крепостта и всичко онова, което не могат да видят, примерно в крепостта „Трапезица“. Както знаем, Велико Търново е бил град, който е бил разположен на 3 крепости. Това са били „Царевец“, „Трапезица“ и „Момина крепост“ и мисля, че вече 30 години след възстановяването на „Царевец“ е дошло и времето „Трапезица“ да получи своя облик и величие като крепост, която е свързана със Средновековието и величието на България.