Външният министър отговаря на въпроси на в. "Труд" за заплахите за страната, за бежанците и отношенията ни с Русия

- Г-н Митов, преди два дни се върнахте от съвета “Външни работи” в Брюксел, където заявихте, че България иска помощ за справяне с бежанската вълна. Ще има ли такава и в какво ще се изрази тя?
- Още от времето на служебния кабинет непрекъснато настоявам, че трябва солидарен подход от страна на ЕС за справяне със засиления миграционен натиск към България. Нашата страна е на едно от първите места по брой хора, искащи убежище, а на последните по средства, получавани от Солидарния фонд за бежанците. Това трябва да се промени.
Голямата крачка напред беше направена на последния Съвет “Външни работи” - миграционната политика на ЕС, която не беше променяна в последните 10 години, беше синхронизирана със съвременните предизвикателства. Вече има основа на стратегията, която беше представена от комисар Авромополус и Върховния представител по външна политика Могерини, в която е отчетен и българският интерес. Това бе постигнато в резултат на натиска на България и останалите държави, които са външни граници на ЕС и имат проблеми с бежански вълни, идващи от Близкия изток и Африка.
Няколко неща бяха очертани, като първото е по-сериозна работа за справяне с проблема на място - бедността и нарушаването на човешки права в трети държави и политическата нестабилност. Това са основните неща, които карат хората от тези региони да се преместят в Европа.
Второ - нелегалният трафик и престъпните групи, които го организират, трябва да бъдат преследвани не само от европейските държави, но и от граничните страни, през които минават тези потоци. Ако сътрудничеството в тази посока се ускори, то ще има силен положителен ефект.
- И в нашия случай с бежанския поток от Турция?
- Да. Италианският външен министър даде пример със споразумението им с Мароко за борба с миграцията и организираните канали за трафик на хора. Когато мароканското правителство подписва този договор и сериозно работи за неговото спазване, в последните месеци няма регистрирани случаи на хора, преминаващи нелегално през Мароко в Италия.
България постави два въпроса на масата. Първият е Споразумението за реадмисия с Турция да започне да функционира възможно най-бързо. Не можем да чакаме до 2018 г. То трябва да се случи сега. Второ, Европейският съюз да помогне, както на България, така и на Гърция с подписването на протокол за съвместно охраняване на българо-турската граница и трите страни да подпишат тристранен протокол за същото. Трябва да се обърне много сериозно внимание на Ливан и Йордания, където бежанците са много и тези страни са застрашени от дестабилизация. Разбира се, ще се борим и за повече средства, за да може да гарантираме, че бежанците, които се намират у нас, са настанени при възможно най-добрите условия.
- Оказа се, че България е транзитна държава за бойци на “Ислямска държава”. Има ли данни навлезли у нас клетки или българи, които да се бият в Сирия?
- Няма данни за българи, които да се бият на страната на т. нар. “Ислямска държава”. Инициирахме промени в българското законодателство, които да криминализират участието на български граждани. Важно е да кажем, че това е част от нашата битка за присъединяване на България към Шенген. Членството ни е свързано с битката срещу чуждестранните бойци. Пълният достъп до Шенгенската информационна система ще ни даде възможност много по-ефективно да идентифицираме тези, които преминават през територията на страната. България отдавна функционира като шенгенска държава, която практически е изпълнила всички технически критерии. Трябва да се направи стъпката както България, така и Румъния да станат част от шенгенското пространство, макар и първоначално само по отношение на въздушните граници.
“Ислямска държава” е реална заплаха, това е един от конфликтите в близост до България, до границите на Европейския съюз. Трябва да сме наясно, че никой на този свят не е застрахован срещу терористична дейност. Битката по елиминирането на корена на проблема – съществуването на т. нар. “Ислямска държава” на територията на Сирия и нейното разпространение към Ирак и Либия, трябва да се активизира. Ние сме част от международната коалиция за борба с “Ислямска държава”, помогнахме на Иракски Кюрдистан с леко въоръжение и муниции.
- Предстоят учения на НАТО в България, което създава нервност у голяма част от населението. Има ли реална опасност България да бъде въвлечена във война с Русия, както твърдят от “Атака”?
- Решението за членство на България в НАТО и в ЕС е едно от най-правилните, които българският политически елит някога е взимал. НАТО означава сигурност, означава стабилност. Алиансът е общност от държави, които оформят повече от половината от брутния външен продукт на света. Това са най-развитите общества, от които ние сме част. НАТО гарантира нашата сигурност чрез член 5 от Вашингтонския договор. Учения на НАТО в България и във всички страни членки се провеждат регулярно. Няма нищо необичайно, че ще провеждаме учения, които са договорени отдавна. Когато има конфликти, особено близко до България, трябва да повишаваме капацитета на Българската армия. Трябва да увеличим съвместимостта й с армиите на останалите членки на НАТО. Неспокойствието, даже бих казал истерията по отношение на ученията се създава изкуствено от партии като “Атака” и БСП. Аз се учудвам защо БСП се включва в реторика и действия, които я връщат 20 години назад.
- А бившият лидер на БСП е председател на Партията на европейските социалисти...
- БСП в момента страда от липса на европейски тип лидерство. БСП не успява да се позиционира като нормална социалдемократическа партия в Европа. Тези дни г-н Миков беше на посещение в Москва, където се срещна с г-н Наришкин, председател на Руската Дума. Това, което видях, ме изуми. В присъствието на лидер на една от основните политически партии, г-н Наришкин си позволи да каже, че България слушала Вашингтон и Брюксел и не следвала националните си интереси.
Г-н Миков не защити България, седя мирно и тихо и слуша как България бива обиждана пред очите му. Националните интереси на България се определят тук, в София, не някъде си, където е отишъл г-н Миков. Никой друг, освен българското правителство и българският парламент, не може да каже какви са националните интереси на България. България има всички инструменти и лостове да защитава националния си интерес в ЕС и го прави.
- БСП твърди, че санкциите срещу Русия не работят и трябва да бъдат свалени...
- Санкциите са единственият инструмент, с който Европейският съюз разполага, за да защити международния правов ред и спазването на международните правила. Русия е страна по тези правила, а ги нарушава. Санкциите са единственият лост, който имаме, за да влияем на Русия да промени политиката си. Те работят, но работят бавно.
Никой не иска да воюва с никого, никой не иска война с Русия, но никога няма да приемем грубото погазване на международното право с незаконното анексиране на Крим, с умишлената дестабилизация на Източна Украйна и с това, че там загинаха толкова много хора заради нечии геополитически амбиции.
Нашата позиция е достатъчно ясна и умерена - държим да се спазват Минските договорености и да се спрат военните действия в района на Източна Украйна, да престанат да умират хора. И от там да се тръгне към политическо разрешаване на кризата. Оказваме натиск и върху украинското правителство да спазва реформите, които произтичат от Споразумението за асоцииране с ЕС.
- Предишният кабинет на ГЕРБ реши, че дипломати с минало в ДС няма да представляват България зад граница и няма да заемат ръководни постове. Вашият предшественик г-н Вигенин назначи доста хора с минало в службите на директорски позиции. Ще продължите ли да работите с тях?
- Аз съм човек, за когото е ясно, че няма да назначи посланици с агентурно минало.
- Има обаче такива консули.
- Знаете, че това са мандатни постове. Предстоят ротации. Нашата политика ще бъде за хора без картончета. Знаете, че външно министерство е доста сложна йерархична система, в която се расте бавно. Ние имаме намерение да използваме така наречената “бърза писта” за израстване на млади дипломати, но има определени нива, определени хора, с които аз се старая да работя, като, разбира се, постепенно ще даваме път на по-младите.
Визитка
Даниел Митов е завършил политология в СУ “Климент Охридски”. Участва в програмите за обмен “Маршал” на американския “Маршъл мемориъл фонд, както и в Програмата за личностите на бъдещето на френското външно министерство.
През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна. През 2006 г. става Изпълнителен директор на фондация “Демокрация”, а след това и заместник-председател на Демократи за силна България (ДСБ). Участва в създаването на ПП “България на гражданите”.
От есента на 2010 г. работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като официален представител на НДИ работи в Брюксел, Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.