Едва половина от тях са отишли на лекар, а над 90% от купуващите антибиотик нямат рецепта

Само за януари и февруари грипът „Тексас“ и острите респираторни заболявания са покосили над 1,68 милиона българи. Половината от тях (или 840 230 души) са отишли на лекар и са регистрирани в системата. Това сочи справка на Националния център по заразни и паразитни болести, предоставена на „Преса“.

„Реалният им брой е двойно по-голям, защото не всеки отива при джипито си“, категоричен e епидемиолог номер едно у нас д-р Ангел Кунчев. Националният епидемиолог проф. Мира Кожухарова подчерта, че грипната вълна още не е отминала и броят на заразените продължава да расте. Центърът отчита 1151 души заболеваемост на 10 000 за времето от 1 януари до 28 февруари.

За сравнение с миналата година, когато предимно ни поваляше свинският грип, болните бяха повече - 950 460 по официални данни, което означава, че реално заразилите се с вируса са били около 2 млн. души. Общата заболеваемост е била 1 302,07 на 10 000 население. Сега обаче грипът ни тормози не за седмица, а за две и уврежданията за организма са много по-тежки (виж таблицата).

Без да изчисляваме косвените щети - колко пари сме загубили заради отсъствието си от работа, само за хапчета за една седмица ни се е наложило да броим между 85 и 100 лева, и то ако не сме получили усложнение. В сумата влизат прахчета за понижаване на температурата - за седем дни ще ни трябват две опаковки, които общо струват около 15 лв. Капките за нос варират между 6,50 и 10 лв., подобна е цената и на сироп за кашлица или таблетки за смучене. Тъй като през тази година все повече хора се оплакват, че поддържат постоянна температура по 3-4 дни често болният прибягва и до течен аналгин, чиято цена е около 5,30 лв. За опаковка витамини за един месец ще „олекнем“ с още 15 лв. В тази сума не влизат противовирусните препарати, които все още не са популярни сред хората въпреки тяхната ефикасност. Една опаковка за лечение от 5 дни с тях излиза около 35 лева. Българинът се лекува с антибиотик (виж вдясно). Той обаче помага само ако се стигне до бактериална инфекция. Тогава за широкоспектърен антиботик, който е съпътстван и от пробиотик, общият разход набъбва с още 35-40 лева. Почти винаги се наблюдава разлика, варираща от стотинки до левчета, ако купуваме медикаментите от голяма верига или от малка аптека. При евентуално усложнение въпросните 85-100 лв. стават двойно повече, отчитат фармацевтите.

Сметките сочат, че българите, покосени от „Тексас“, общо са платили за лекарства над 168 милиона лева. Данните на собствениците на аптеки показват, че лечението на грипа през 2015-а ни излиза по-скъпо. Макар продажбите през този сезон да са по-слаби, ако ги разделим на броя болни, излиза, че цената за лечение на глава от населението е по-висока. През януари 2015-а те отчитат спад с около 10% на всички медикаменти, свързани с грипа и простудите.

В Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета на 19 април 2013 г., е записано, че надценката на дадено лекарство варира между 16 и 20 на сто. По конкурентни причини сравнително малко собственици могат да си позволят да продават на горната граница от 20%. Но дори и да вземем предвид минимума от 16%, изчисленията показват, че аптеките (според различни източници общият им брой варира между 3600 и 3700) са отчели обща печалба от около 26,8 милиона лева. Така средно всяка от тях е прибавила по около 7466 лева допълнително към печалбата си за двата месеца.

Най-тревожното е, че все още няма официална статистика за страната, която да показва колко са смъртните случаи вследствие на вирусните инфекции. Голяма част от лекарите посочват хронично заболяване на пациента като причина за фаталния изход, а не грипа. Реалната бройка на починалите е поне 2000 души, твърдят епидемиолозите.

Над 90% от купуващите антибиотик нямат рецепта
За поредна година фармацевтите установяват, че повечето българи сами си изписват антибиотиците. В немалко аптеки дори ни ги дават, без да покажем, че имаме рецепта.

„Това е голям проблем. Не са виновни колегите фармацев­ти, защото няма как, когато стоиш зад щанда и всички идват без рецепта, да повлияеш и да промениш целия пазар.

Ако са един-двама, може да ги върнете, но тук става дума за над 90% от всички търсещи антибиотик“, обясни председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.

Причините за нерегламентираните продажби са най-различни. Немалко хора, и то предимно възрастни, от години предпочитат да пият едно и също лекарство, чиято рецепта вече са изгубили. Други пък изобщо не стигат до джипито си, когато ги покоси грип. Вместо да чакат с часове пред кабинета на лекуващия си, те предпочитат да му се обадят, за да им „изпише“ широкоспектърен антибиотик по телефона.

„Лошото е, че дори и да отидете на крака при лекаря си, той пак ще ви даде същия антибиотик, който би ви казал по телефона. Много малко от докторите правят ангиограма, която да покаже кое е най-подходящото лекарство за конкретния болен. Това е абсолютна лотария“, допълва Костов. Той не изключва варианта да има известна зависимост между начина на лечение и високия брой усложнения.

Пневмониите засегнаха минимум 50 000 души, кашляме по месец

Около 5% от всички, повалени от грипа „Тексас“ (или 84 000 души), са получили усложнение, налагащо лечение в болница. Това заяви епидемиолог номер едно у нас д-р Ангел Кунчев.

Между 60-80% от проблемите, които вирусът е причинил, са свързани с дихателна недостатъчност и пневмония. Покосените са минимум 50 000 българи. Друга често срещана група усложнения е тази на менингитите, енцефалитите и възпалението на средното ухо. За разлика от предишни години сега отитът засяга не само подрастващите, но и възрастните.
„Една от разликите на грипа през 2015-а в сравнение с 2014-а е, че високите стойности на заболеваемост не минаха за една-две седмици. „Сега болните бяха повече, но грипът ги поваляше в рамките на два месеца - януари и февруари“, допълни д-р Кунчев.

Тази година нямаше повече усложнения в сравнение с миналогодишния грип. „Наблюдаваме, че сега хората кашлят по 3-4 седмици и накрая се принуждават да потърсят специализирана помощ. Почти целия февруари болниците бяха пълни с пациенти, които са развили отит или пневмония“, допълва главният държавен здравен инспектор.

Трудно може да се посочи точният брой на преминалите грипа, защото не всеки отива на лекар. Специалистите считат, че регистрираните болни са толкова, колкото и самолекуващите се.