Обещаната история и теория за убийството на единствената обвиняема за смъртта на дтетето

Атанаска Георгиева, която е обвинена за убийството на 8-годишната Алекс от Поморие, разказа своята версия за убийството на детето днес пред съда.

По думите й, в дните на убийството е била болная не е излизала от квартирата си, и не е била близка с убитото дете. В деня на трагедията тя си била у дома, когато на вратата й се позвънило. Била Алекс, до която бил и "г-н Петров" /бел.ред. вероятно става дума за Антон Петров, който майката и сестрата на подсъдимата посочиха като физически убиец на Алекс/.
"Г-н Петров" изблъскал Атанаска и й казал да влезе в банята. Самият той започнал да разпитва детето за имоти и почивки, свързани с родителите й.

Атанаска не познавала "г-н Петров", но била чувала, че е дилър на наркотици. По думите й, "г-н Петров" и Алекс си тръгнали. Атанаска искала да се обади на бащата на детето - Веселин Тодоров, но успяла да се свърже само с майка й. Връзката обаче прекъснала. Съдийският състав попита обвиняемата защо не е слязла един етаж надолу, където живеят родителите на момиченцето и да каже лично какво е станало с Алекс. Тя отговори, че "не искала да има голям досег с тези хора, защото се държали надменно".
Атанаска продължи с това, че "г-н Петров" се върнал обратно малко по-късно. Веднага от вратата той й ударил шамари и я обвинил, че е говорила по телефона, след което "г-н Петров" я изпратил да му купи цигари. Атанаска слязла, а като вървяла към магазина видяла полицай.
Тя купила цигари и се върнала обратно в жилището си. Там Атанаска стояла малко, а "г-н Петров" й казал да си мълчи и отново си тръгнал. Разказът на подсъдимата продължи с това, че си била легнала, когато усетила, че вратата се отворила. Бил "г-н Петров", който влязъл за трети път при Атанаска. Наредил й да отиде в банята. След това вкарал тялото на Алекс, обвито в одеяло, а главата й била в найлонова торбичка. Накарал я да докосне с пръсти торбичката, а след това я изблъскал на земята.  След това започнал да я съблича и я изнасилил точно до тялото на малкото дете. Атанаска била толкова потресена от случващото се, че дори не помнила да е оказала съпротива. След като изнасилването приключило, тя влязла в банята. Когато се върнала "г-н Петров", както и тялото на детето ги нямало, но във въздуха се носил аромат на парфюм, който не бил на изнасилвача й. А самият той миришел на пластелин.
Атанаска не могла да заспи, когато в малките часове на нощта, "г-н Петров" се върнал за 4-ти път. Според нея той бил вече и на наркотици, когато започнал да я заплашва, че ако признае за случилото се, ще убие близките й, като нея ще остави последна. След това той отново си тръгнал. Тези 4 връщания на мистериозното лице си остават загадка, защото полицейските показания показаха, че за цялата вечер единствените лица, които влизали и излизали от блока, били един съсед, отиващ на работа, както и Методи Тодоров, който търсил сестра си.
Разказът на Атанаска продължи със случилото се на сутринта. Тя решила да отиде до полицията и да разкрие какво според нея се е случило. Когато тръгвала, чула гласове във входа, стреснала се и се прибрала. Малко след това на вратата й се е почукало и се появили двама цивилни полицаи. Те не представили документите си и влезли в квартирата. Направили бърз оглед и я разпитали за изчезналото дете. Според Атанаска те се държали грубо и нея я било страх да им каже версията си. Единият от полицаите излязъл да говори по телефона и обвиняемата чула той да казва: "Тая е тук, идвайте!".
След малко квартирата й се напълнила с полицейски служители, които започнали да правят оглед и претърсване. Там бил и криминалистът Иван Недков.

Според нея Недков проверил лично под леглата, там където е намерено тялото на Алекс, но не намерил нищо. Малко след това дошло и полицейско куче, което също не успяло да надуши следа. Униформените претърсили цялото жилище и за това било толкова разхвърлено.
Атанаска обвини лично Недков, че я е удрял с шамари, а друг полицай и казал следното: "Един приятелски съвет. Признай, че ти си извършила убийството, ако не искаш това, което ти се случи снощи, да се повтори и днес". Той отново говорил с нея след минути и допълнил: "Кажи, че тялото е скрито под леглото". Атанаска казала, че полицаите вече са претърсили мястото и не са открили нищо. Според нея той отговорил: "Спокойно, ще намерят".
Малко след това обвиняемата, придружена от униформени, тръгнала за полицейското управление. Там била разпитвана от психолози, където наистина изрекла думите: "Добре де, аз го направих". След това написала и самопризнание, но според нея първото и последното изречение били написани от психолог Любка Христова. Тя отрече да е признавала, че е правила орална любов на цигани, като тази теория били измислица на полицаите.