Георги Манолев тъкмо се канел да ходи на пазар, когато поглежда през прозореца и вижда двете циганета да мъкнат чували

Човек и цял живот да е почтен, един ден може да седне на подсъдимата скамейка. Георги Манолев стигна до нея като пенсионер. Трудил се е, за да запази бащината си къща, да вдигне своя и да отгледа двама синове и дъщеря. Крадците обаче не му дават мира.Влизат в къщата поне 10 пъти.

За някои обири Георги подава жалби, за други - не. Чака справедливост от държавата, но сам попада под ударите ѝ.
През февруари 2014 г. след поредния взлом 71-годишният Манолев размахва пистолет от прозореца, за да сплаши двама непълнолетни апаши, които изнасят покъщнината му. Проехтява изстрел и куршумът пронизва в гърдите 16-годишния Асен Лазаров-Зъбчето. На вид дребен и безобиден, той има 7-годишна кариера на крадец, но все му се разминава с възпитателни дела. До деня, в който отива на съд за зверски опит за убийство на жена.

На 2 август 2013 г. - само 7 месеца преди да обере Манолев, Зъбчето напада и пребива с косачка (тример) 70-годишната Анка Ризова в дома й на ул. "Суходолска" в София. През май 2014 г. го осъдиха на 2 г. затвор по съкратена процедура, след като се призна за виновен. Присъдата си Зъбчето търпи в поправителния дом в Бойчиновци.

Жертвата му Анка си отиде от живота, без да узнае за нея. Тя умря на 5 януари 2014 г. - точно 33 дни преди Зъбчето да се вмъкне с братовчед в къщата на Манолеви. Сега дядото обикаля по адвокати и болници, защото на 24 март го чака съдебен процес. Той има диабет, херния и проблеми със съсирването на кръвта. Заради болестите и притесненията покрай следствието е на лекарства. Ходи приведен в студа, говори тихо и смирено. Казва, че не очаква помощ от никого.

"Каквото и да кажа, всеки го тълкува различно", въздъхва Манолев и затваря портата към двора на кооперацията. Тя е метална, заключва се, но от едната страна е омотана и с бодлива тел. В оня февруарски ден Зъбчето и Чифа не минават през нея, а се вмъкват през телената ограда от другата страна на двора, който свързва кооперацията със старата наследствена къща на Георги откъм бул. "Цар Борис III". Мястото е оживено и е до трамвайната линия. До къщата има и барака с навес. Личи, че е необитаема.

Това е забелязал и Асен, който ежедневно снове из кварталите "Красно село" и "Красна поляна". Той казва на Чифа, че знае една къща, в която има метални отпадъци. На 7 февруари двамата тръгват с детска количка, за да ги изнесат. Зъбчето взема и кози крак. Разбива вратата и с братовчед му почват да пълнят чували с железарии - тенджери, тави, черпаци, вилици, лъжици. Слагат и електромотор, уред за зареждане на акумулатор, стабилизатор за телевизор и др.

В това време Георги Манолев тъкмо се кани да ходи на пазар. Поглежда през прозореца и вижда двете циганета да мъкнат чували. Веднага разбира, че са от къщата му, която е като магнит за крадците. Само 2 дни по-рано някой влиза в нея и Манолев и синът му са подсилили вратите с ламарини. Дядото отваря прозореца и вика: "Какво правите, бе!" Вместо да се стреснат, те се обръщат, псуват го и продължават да товарят чувалите в количката. Единият даже казва, че ще се разправи с него според дядото. За да ги спре, Георги взема браунинга, останал от дядо му, застава до прозореца и го размахва. Отеква изстрел.

Има версия, че дядото се е целил над главите на крадците, и друга - че е гръмнал неволно. Циганетата се разбягват. Асен тича към кръстовището на "Цар Борис II" и ул. "Хайдушка гора", но след няколко метра пада. Чифа вижда кръв по дрехите му, но офейква. Жена намира Асен на улицата и звъни на тел. 112. Още преди линейката пристига полицай.

Асен е пронизан в гърдите. В "Пирогов" лекарите изваждат оловото и установяват, че са засегнати белият дроб, диафрагмата и стомашната стена. Дядото също звъни на 112 и съобщава за случилото се, но не знае, че е уцелил момчето. Криминалисти вземат обтривки от ръцете и дрехите му. По дясната длан и ръкава на пуловера му са открити 6 капсулни микрочастици олово, антимон и барий, което потвърждава, че е стрелял.

Георги слиза по стълбите с чантичка, в която носи пистолета, защото се опасява, че крадците може да го причакват. Намира чувалите с плячката им на метри от входа. Придърпва ги и отива да види какво е разбито. Забелязва, че вратата към двора виси. Вратите на мазето и на бараката, които имат дебели халки за катинари, са изкъртени откъм пантите. Идват полицаи. Първо двама в униформи, после и цивилни. Той им дава пистолета си и 28 патрона. Тогава разбира, че е улучил едното момче. Задържан е в районното, но го пускат срещу 5000 лв. гаранция. По-късно съдът му налага най-леката мярка за неотклонение "подписка".

"Доколкото знам, това момче сега са го прибрали в Бойчиновци. Те са една група. Идват, минават през къщите и после с рейсовете отиват към "Красна поляна", казва Манолев. Той е родом от Демир Хисар, Македония. Родителите му били учители. Баща му умрял от менингит, когато Георги бил на 3 г. През 1965 г. се споминала и майка му и той заживял при леля си. Георги отбил службата като пехотинец и завършил енергетика и елобзавеждане на предприятия във вечерен техникум. 4 г. работил като монтьор в "Геоложки проучвания", после станал проектант. Изкарал 13 г. в проектантската организация към ДСО "Мрамор гранит". От 1999 г. до пенсия бил дежурен оператор в подстанция на енергото.

Прокуратурата го обвинява в опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана с цел да защити имуществото си. По закон за това престъпление съдът може да наложи до 5 г. лишаване от свобода. Но за убийство, извършено в състояние на афект, се предвиждат до 10 г. затвор. Експертиза по делото обаче показва, че при стрелбата Манолев не е бил афектиран. Въпреки многото смекчаващи вината му обстоятелства той не може да бъде освободен от отговорност, обясни юрист. Крадците не са влезли директно при него в апартамента. Така че пряка заплаха за живота му не е имало, за да се приеме, че е действал при неизбежна отбрана.

Делото е внесено в съда на 22 януари. Показания трябва да дават 8 свидетели, сред които и полицаи. До разпита им може и да не се стигне, ако на първото заседание Манолев се признае за виновен и поиска съкратена процедура. При нея съдът намалява наказанието с 1/3.

Георги Манолев: Заплаши ме: "Ей сега ще ти видим сметката"
"Моята наследствена къща е обирана многократно, дръзко и нагло. Явно крадците се чустват безнаказани. Възможно е да са едни и същи. Със съпругата ми живеем в постоянен страх и напрежение. Въпреки жалбите ми посегателствата не спряха. Дадох показания 6 пъти. Вече не помня какво е крадено", казва Георги Манолев при разпит на 17 март 2014 г. Версията му за стрелбата е следната:

"На 7 февруари бях в дома си и към 10 ч видях как двама мъкнат чували... Въобще не се притесниха, че извършват кражба посред бял ден. Напсуваха ме, заканиха се, че ще се разправят с мен. По спомен мога да цитирам думите на единия: "Ей сега ще ти видим сметката!" Бях притеснен, защото в цялата кооперация бях сам. В същото време бях ядосан, че отново ме обират и дори заплашват."

Пенсионерът твърди, че нямал намерение да убива. "Аз самият се уплаших от изстрела и не мога да кажа колко пъти съм стрелял. Исках само да сплаша крадците, за да видят, че не съм беззащитен. Изпаднах в шок, защото се изненадах. Веднага се обадих на инспектор Николов, а след това на 112. Съжалявам много за случилото се. Не съм искал да стане така. Преди да стрелям, се почувствах душевно ограбен, кръвта ми се събра в главата", разказва Манолев.

8 патрона били негодни
Манолев ще отговаря в съда и за незаконно държане на оръжие, тъй като браунингът от дядо му не бил регистриран на негово име. Той твърдял, че никога преди не е стрелял с пищова и не знаел дали е в изправност. Разследването ангажира 13 експерти. Те са изследвали следи на местопроизшествието и по оръжието. Според балистиците куршумът в тялото на Асен вероятно е изстрелян от браунинга. Няма следи да е било след рикошет. 8 от патроните за пистолета се оказали негодни.

Само един от фамилията на Асен не е осъждан
Семейството на Асен е с 3 деца. Майката, бащата и най-големият му брат са осъждани. Другият е на отчет в Детска педагогическа стая. От септември 2009 г. там е записан и Асен, сочи справка от Трето РПУ, изискана по негово дело. Той е на 15 г., когато пребива 70-годишната Анка. Отива да я обере с брат си Роки и с 11-годишния Исус, но си тръгва с празни ръце. Обезобразената от боя жена е открита чак на другия ден. Има толкова счупвания и наранявания по лицето и тялото, че е чудо как преживява още 5 месеца. "Главата ѝ беше в кръв. Очите й не се виждаха, така беше смазана", разказва дъщеря ѝ Христина Трифонова.

За кошмара си Анка разказва 17 дни преди да умре: "Аз се свих на земята, като си вдигнах ръцете, за да не ме удрят повече. Спомням си, че едното момче ме биеше с електрическата косачка. Другите стояха и гледаха. Питаха ме къде са ми парите. Аз им казвах, че нямам, а те продължаваха да ме питат и казваха, че няма начин на нямам".

Зъбчето е учил в Първо помощно училище. Полицаи и прокурори се учудват как е завършил 9-и клас, след като се затруднява да чете. Твърдял, че е неграмотен и затова всичките протоколи по делото срещу Манолев са му четени. За Асен и Роки момче от махалата казва: "Те не учат, а се занимават с кражби. Влизат по домовете. Крадат отвсякъде". Преди години експерти освидетелстват Асен и издават документ, че е с умерена умствена изостаналост, която значително намалява възможностите му за социална адаптация. Препоръчват да му се назначи ресорен учител и състоянието му да се следи от невролог и психиатър.