Ромчета счупили личната му карта и всекидневно го замерят с камъни

64-годишен мъж обитава каменна постройка на метри от брега на река Янтра в квартал „Чолаковци“. Иван Йовчев едва оцелява на минусовите температури, заобиколен от плъхове и боклуци. Въпреки че има 30-годишен трудов стаж, бездомникът не може да се пенсионира, тъй като няма лична карта.
Далеч от хорските очи, Иван Йовчев намерил преди една година подслон в каменния зид, изграден в близост до ледените води на Янтра. Нещастният човечец изкарва вече втора зима на това място, чакайки някой от социалната служба във Велико Търново да се погрижи за него. През това време 64-годишният мъж получил гангрена вследствие на измръзване. Наложило се лекарите от великотърновската болница да ампутират пръстите на левия му крак, пише вестник "Борба". „Казаха ми, че трябва да ги режат, защото иначе може да се наложи да се разделя с целия крак. Нямах друг избор, освен да се съглася“, разказа той.
Най-голямото желание на бездомния мъж е да се пенсионира и с парите от държавата да си намери покрив над главата. „Една стаичка искам само. Социалните обещаха да помогнат, но вече мина цяла година и никакви ги няма. Забравиха ме“, сподели Иван. 64-годишният мъж имал лична карта, но ромските деца от квартала я откраднали от каменната постройка. „Бях я оставил вътре и докато съм обикалял по контейнерите, те са влезли, взели са я и нарочно я строшили. Двете й половини бяха хвърлени до входа на постройката“, спомня си бездомникът. Няма пари да си извади нов документ за самоличност и на практика не съществува. „Аз съм никой! На никого не трябвам. Ненужен съм! Това живот ли е?“, вдига рамене безпомощно той.
Иван Йовчев имал два несполучливи брака, като от всяка жена има по едно дете. След раздялата повече не видял никоя от съпругите си. „Чух само, че дъщеря ми е родила наскоро, но не живее във Велико Търново. Нямам очи да отида да видя внучето си“, жалва се Иван. Преди години пък другото му дете починало и тази мъка до днес тежи на сърцето му. Единствената роднина на 64-годишния мъж е сестра му. „Тя е в село Леденик, но не ме иска. Гони ме“, сподели още той. Така, далеч от близките си хора, бездомникът дели каменната постройка, която обитава, с плъхове и купчина боклуци. Казва, че от време на време намира желязо, продава го за жълти стотинки, а с тях си купува хляб. Не си спомня откога не е хапвал месо и плодове. „Каквото намеря по кофите за смет – това е! Боклукът за едни е съкровище за други!“, категоричен е той.
Заради мизерния начин на живот, който води, ежедневно става обект на подигравки. Ромските деца от квартала често слизат до брега на реката да играят и тогава той се превръща в мишена за мургавите хлапета. „Замерят ме с камъни, обиждат ме, ругаят и всичко това, без да ги закачам“, разказа Иван. Понякога агресията на децата достига връхна точка и хората от близките блоковете се налага да се намесят. Единственият начин, по който бездомният мъж им противодейства, е чрез викове за помощ. Тогава местните хора излизат от домовете си, за да отърват 64-годишния мъж от ромчетата.
Освен на грубите игри на децата той едва устоява на минусовите температури. „Ако навън е минус 10 градуса, то тук до реката се усеща поне като минус 15. Много е студено нощем, затова си паля огън“, сподели Иван. 
Въпреки тежките си условия на живот бездомният мъж не спира да се интересува от случващото се по света и у нас. Преди време младеж се смилил над него и му подарил малко радиоапаратче. На него Иван слуша новините и прогнозата за времето, надявайки се пролетта да подрани и студените зимни нощи да свършат по-скоро.