Наздаве!

Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници, предшестващи идването на Баба Марта. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.

Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на Св. Трифон – лечителят-мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството. Векове обаче, по стар утвърден обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията. Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари.

Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резидба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават...

Днес, обаче, пълният ритуал, с който се чества Трифон Зарезан, се спазва само в районите, където е развито лозарството. Въпреки това, навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.

От стари временаназдравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"

Така че, хайде, нека е берекет и... наздраве!