Училищата с етичен кодекс

Животът

03-02-2015, 09:20

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

varnautre.bg

Всичко от Автора

Първите тестове още на 3 годинки

Няколко поредни министерски екипа се лутаха в търсенето на мерки, с които да върнат дисциплината в клас. Все повече български учители се оплакват, че губят по-голямата част от учебните часове за въвеждане на ред и по-малко - за преподаване. По времето на предишния екип на МОН се проведе дори анкета сред учители и родители за това какви мерки са необходими, за да се вкарат нещата в българското училище в ред. Повечето от участниците бяха за строги санкции, а някои, дали на сериозно или на шега, бяха написали "бой". Новият училищен закон обаче обръща коренно парадигмата, в която е поставено поведението на учениците. Той залага на т. нар. позитивна дисциплина, при която целта е първо да се опитаме да извлечем най-доброто от детето, а едва след това да наказваме.

Учениците ще разберат, че има правила, ако си ги напишат сами. Една от идеите на новия закон е всяко школо да има етичен кодекс, който се приема както от ученици, така и от учители, родители и настоятелство. В него могат да бъдат записани както правата и задълженията на деца и преподаватели, така и препоръки какво не бива да правиш например в нета. И в момента има училища, които имат подобни кодекси, като идеите за тях са взети предимно от други образователни системи. Сега законът предлага като възможност и учениците в паралелката да пишат сами правила на класа, които всички да спазват. Идеята е, че ако са ги приели самите те, по-трудно ще бъдат нарушавани, а и тийнейджърите ще бъдат по-непримирими към нарушителите.

Законът предвижда, ако има ученици, които нарушават реда, първо класният ръководител и учителите да правят изследване какви са причините за този проблем и да набележат позитивни мерки за решаването им. Освен стандартните разговори с психолог или педагогически съветник, могат да бъдат правени и т. нар. екипи за подкрепа на ученика. Първата стъпка обаче е обсъждане между детето и класния ръководител къде е проблемът, като
при нужда може да се използва и посредник.

Законът не е посочил кой точно може да посредничи при разрешаването на конфликта и дали той може да бъде външен за училището човек. Целта е обаче, след като проблемът бъде идентифициран, да се направи така, че детето да бъде мотивирано да се справи с него. За целта се сформира екип, в който може да бъдат привлечени и външни хора - например някой личност, от която детето много се възхищава и която е авторитет за него. Екипът прави и план за подкрепа на ученика, като идентифицира неговите силни и слаби страни и се опитва да го включи в такива занимания, които да развият първите. Възможно е да бъдат сформирани и групи за развиване на социалните умения, за да може детето да общува без проблем.

Законът предвижда също, ако все пак се стигне до наказание на този ученик, той да бъде изслушван в присъствието на родителите си. Най-ниската санкция си остава забележка, следвана от преместване в друг клас за остатъка от времето до края на годината. Тя обаче не може да бъде прилагана навсякъде, защото според закона детето няма как да бъде преместено, ако трябва да смени профила или специалността си. За системно повторение на нарушенията може да се стигне до преместване в друго училище и преминаване в самостоятелна форма на обучение. Тя обаче може да се прилага само към ученици, които вече са навършили 16-годишна възраст. Никъде не е записана любимата на директорите санкция "полагане на общественополезен труд в полза на училището". Те обаче могат да я залагат в Етичния кодекс и вътрешните правила на школото. В момента много от училищата налагат трудови санкции.

но вносителите на закона контрират, че децата не трябва да свикват да мислят за труда като за наказание. В закона изрично е записано, че децата не търпят санкции, ако тяхното поведение е в резултат от медицински проблем, за който имат документ. Това обаче може да създаде редица проблеми на места и да доведе до издаване например на документи, че детето е хиперактивно, за да не бъде наказвано то в клас.

Законът пропуска понятието "приличен външен вид" и оставя изцяло на училищата да определят правилата какви точно дрехи, обеци и татуси са забранени на територията на училището. В него е записано само, че ученикът трябва да носи училищната униформа, ако има такава, или да се явява в клас във вид, съответстващ на училищния правилник.

Първите тестове още на 3 годинки
Законът предвижда и мерки за подкрепа, свързани с обучението на децата, които изостават. На първо място той предвижда ранно идентифициране на евентуалните обучителни проблеми, които децата може да имат, когато напуснат училище. Затова и в други документи са предвидени тестове още на хлапетата на 3, 4 и 5 годинки, които да установят имат ли някакви затруднения със заучаването, дислексия или друг проблем. Тези тестове не целят поставянето на оценка или лепенето на етикети на малките. Задачата е те да получат помощ от специалист отрано, за да може проблемът да бъде отстранен или поне намалял, когато влязат в първи клас.

За онези хлапета, които при тръгването си на забавачка не владеят българския, пък се предвиждат допълнителни модули по родния език, за да могат като първолаци вече да разбират какво пише в букварчето и какво им говори учителката. За по-големите деца се предвиждат допълнителни занимания по дисциплините, които ги затрудняват, включително и през ваканциите, тъй като законът предвижда децата да не могат да повтарят училище до четвърти клас. Предвидено е да има специални мерки за подкрепа както на децата със специални образователни потребности, така и на тези с изявени дарби в училище. Много се набляга и на кариерното консултиране, което трябва да се извършва във всяко училище, за да могат децата отрано да се ориентират в избора си на професия.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов