На Антоновден празнуват ковачи и кошничари

Според народните вярвания, светията пази от болести

Честваният на днешния ден от Православната църква свети Антоний Велики е роден през III век в Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители. Когато станал на 20 години, родителите му починали и той раздал имота си на бедните и станал отшелник: първо живял в стара египетска гробница, после се преселил в планината в пълно усамотение.
Имал дар за чудотворство и прозорливост, та хората го намирали и там. След 20 години подвижничество се върнал сред народа и повел борба за Вярата - успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал на 105 години на 17 януари 356 година. Приживе станал Авва - отец на множество монаси.
В своя дълъг живот на общуване с Бога светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас. И заявил: „От Бога повече не се боя - обичам го!"
Дългият живот на великия пустинник Антоний му открил няколко истини: „Пустинята е удобно място за размишления за смъртта и прибежище против плътските страсти". Още: „Онзи, който живее в пустиня, е спокоен от три вида духовна борба: кавги, караници и изкушения".

Народни традиции
В народната обредна практика Антон и Атанас (чества се следващия ден) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Затова са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и др.
Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.
Светецът гони лудостта
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
Денят е определен за предпазване от болести: жените не бива да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез (маджун) се раздават на близки и съседи за здраве, а една от тях се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата.
Трапеза
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец", за празника на именника задължително на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др.



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов