Три са обектите, за която дърржавата трябва да се погрижи приоритетно, според историка

Историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров, настоява държавата спешно да реставрира Плиска, Трапезица и Созопол.  Пред вестник „Стандарт“ той заявява, че трябва да се субсидира реставрацията на 3 приоритетни обекта с изключително висока национална и световна стойност. Това са Голямата базилика - катедралната църква в най-старата ни столица Плиска; Дворецът на Асеневци на Трапезица и старите къщи в Созопол.

Относно Трапезица историкът казва следното: „През последните 4-5 г. археологът проф. д-р Константин Тотев с нищожни средства разкопа северния ъгъл на Трапезица и направи откритие, за което в Гърция щеше да се говори поне 1 г., щеше да бъде посещавано от министър-председатели, президенти, патриарси и... туроператори. Проф. Тотев откри двореца на първите български владетели от Второто българско царство, т.е. на царете Петър, Асен, Калоян и Борил. Възможно е тук да е приел властта и да е резидирал тук 2-3 г. и Иван Асен II (1218-1241), докато изгради новия център на властта на Царевец. Това е един огромен средновековен замък - от тези, дето ще се появят в Европа, след като там се върнат кръстоносците, прогонени от Саладин, и започват да строят това, което са видели на Изток - в България, Византия и Близкия изток. И ще повтарят като "изоглавени "Екс Ориенте лукс" ("от Изток идва светлината"). Само че в Европа днес реставрират замъците на кралете си, нашият трета година вече се руши. Търновци вече пишат отчаяни писма, че при един природен катаклизъм замъка ще се стовари на главите им. Иначе за туризъм в Търново мислят. Спечелили са проект за 6 млн. лева за влакче-асансьор, което да качва туристите на върха. И са го изпълнили. Само че на върха няма нищо - има недовършена крепостна кула, недовършена музейна сграда, 19 основи на църкви, "защитени" от прогнили дървени бараки и рушащ се замък на 5 български царе, възстановили българската държава и превърнали я постепенно в европейска велика сила“.

По думите на проф. Димитров предимствата на културно-историческия туризъм пред традиционните за нас летен и зимен туризъм, които могат да се практикуват 3 месеца, са, че туристите могат да посещават обектите 12 месеца в годината и така да запълват, ако не изцяло, то поне отчасти изградената вече хотелска база. Освен това се ангажират райони в страната, които са далече от високите планини и морето. България има прекрасни възможности за развитие на културно-исторически туризъм, тъй като е наследник на 7 високо развити цивилизации, творили всяка поне по 500-1000 г. в земите ни - праисторическата, древнотракийската, древногръцката, римската, византийската, ислямската, българската. Тук обаче има една особеност - всички паметници на въпросните цивилизации поради исторически обстоятелства са дошли до наши дни, с редки изключения, в силно руинирано състояние. За да влезе един паметник в исторически оборот, са необходими значителни инвестиции за проучването и реставрацията му.

Досегашният опит показва, че в 90% от случаите - най-значимите и подходящи за културно-исторически туризъм са древните крепости, които са около 6000 в България и ги има край всяко селище. Останалите са римски вили, църкви, манастири, възрожденски квартали. На много места, благодарение на предприемчивостта на общини и местни предприемачи по европейски и други програми, бяха реализирани проекти в тази насока. Реставрирани и въведени бяха в туристически оборот крепостите при Созопол, Белчин, Пещера, Перперек, Мездра, Яйлата край Каварна, римската вила "Армира" край Ивайловград, възрожденският квартал в Златоград. Резултатите са повече от обнадеждаващи. Туристите в тези обекти са: в Созопол около 1 млн., Белчин - 600 000, Перперек - 200 000, Пещера - 150 000, Ивайловград - 100 000, Златоград - 350 000. В много случаи - като в Златоград и Ивайловград, туристическият поток предизвика строителството на десетки семейни хотели, ликвидирайки напълно безработицата, обхванала тези гранични градчета. Само до края на 2014 г. в туристически оборот ще се включат още три реставрирани крепости - при Кюстендил, Сливен и Костенец. Всички тези прекрасни действия стават без някакъв стратегически план на българската държава.