Роденият в Бургас Георги Мартинов, по-популярен като Жоро Манекена, е 30-годишен мъж, който, въпреки своята младост, вече се „радва“ на скандална слава – той е известен с данъчните и имотните измами, с които се занимава от доста време. Заради тях сега Мартинов е в бургаския арест, но въпреки това като истински последовател на Остап Бендер - героя на Илф и Петров, който знаел четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари, той пък успя да намери колай да се свърже с нашия репортер и единствено за вестник „ШОУ“ да направи някои разкрития, касаещи обвинената в убийството на 8-годишната Александра от Поморие Атанаска Георгиева.
- Жоро, доколкото разбрах от предварителния ни разговор, ти се познаваш с Атанаска Георгиева, срещу която е повдигнато обвинение за жестокото убийство на малката Алекс. Откога датира вашата дружба?
- Познаваме се отвън, а тук - в Окръжния арест в Бургас, станахме доста близки. И трябва да си призная, че между нас припламнаха и някакви чувства.

- Нима зад решетките това е възможно?!
- Дори и в затвора човек може да срещне любовта си! Вече поднесох пръстен на Атанаска (оказа се, че й е голям, но тя успява да го закрепи на пръста си и не спира да го носи) и й предложих да се омъжи за мен. Тя с радост прие и сега подготвяме документи за сключване на граждански брак, дори и през решетките. Чрез адвокатите си сме подали искане до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София (ГДИН), и чакаме да ни разрешат.

- А не избързваш ли с предложението си за женитба? Смяташ ли, че си опознал достатъчно Атанаска Георгиева, за да я направиш своя законна съпруга?
- Не, не избързвам. Сигурен съм в нея и я обичам, защото е истинска, честна, отговорна в действията си!

- Но как разбра, че тя притежава всичките тези качества – още повече, че вие вече сте разделени – ти си в Окръжния арест в Бургас, а твоята бъдеща брачна половинка - в затвора в Сливен?
- Освен продължителните разговори, които сме водили с Атанаска, вече си написахме и над 840 писма. Запознах се и с близките й, и видях, че те са едни много честни и добри хора.

- А не те ли плаши разликата във възрастта ви – Атанаска е доста по-голяма от теб, пък има и две деца от първия си брак?
- Да, но разликата ни не е много голяма -

тя е по-възрастна от мен с 8 години

а аз познавам доста семейства, чиято разлика достига 20-25 години, и това не им пречи да имат щастлив брак! А относно децата й – те не са пречка, още повече, че тя винаги е казвала, че, освен тях, иска да има и други.

- И все пак не мога да разбера защо предприемаш такава решителна крачка, каквато е обвързването с граждански брак – не се ли страхуваш, че бъдещата ти съпруга я грози доживотен затвор?
- Не смятайте, че търся някаква слава – аз слава си имам! Атанаска е добра към всички, любовта ми към нея е силна и няма да се откажа от тази жена! Аз съм сигурен в чувствата си, обичам я и заставам отговорно зад нея – ще я пазя, ще я браня и ще се боря за нея! Аз съм сигурен, че моята бъдеща жена няма да лежи в затвора – защото е невинна! На Атанаска там не й е мястото,

други хора са за там!

Затова с цената на всичко искам да й помогна да докаже своята невинност. Смятам да заложа някои свои имоти и да й ангажирам най-известните адвокати. А на онези, които работят в затвора в Сливен, искам да кажа, че Атанаска Георгиева не е сама, тя ще си има съпруг и не е забравена от света, защото си има мен!

- Атанаска споделяла ли е пред теб какви са условията в Сливенския затвор? Има ли други оплаквания?
- Оплаква се, че й било студено в седма група. Била подложена на психически тормоз, като

в килията й са били вкарвани луди, които й пречели –

викали, псували, крадели... Обръщам се към директора на Сливенския затвор и моля да спази предвиденото в закона.

Освен това, директорът на затвора е настанил Атанаска в килия с лишени от свобода, които са били осъдени за убийства!? Възможно ли е това, при положение, че законът не позволява подсъдима да бъде с осъдена в едно спално помещение!?

Освен това, кореспонденцията, която Атанаска получава, е била отваряна и четена от администрацията на ОЗ - Сливен, както и факта, че е трябвало да минат цели 14 дни, докато й предадат писмата. Та това е начин за оказване на психически тормоз! Смятам, че след като разбраха за връзката ни, нарочно вдигнаха Атанаска от бургаския арест и я преместиха в затвора в Сливен – целта им беше да ни разделят – да нямаме възможност да се виждаме и чуваме!

- След всичко, което се е струпало на главата на Атанаска, не те ли измъчват някои въпроси, на които ти е трудно да намериш отговор?
- Защо всички обвинения, които са й отправени, са противоречиви? Защо нито един адвокат не иска да защитава Атанаска? Защо адвокатите мълчат и не желаят да се ангажират с делото й? Трябва ли да мисля, че има някакъв чадър? Защо, въпреки че Атанаска е посочила пред органите на МВР, че е била изнасилена от извършителя на убийството, това изнасилване не е разследвано? Разследването може ли да каже как точно и по какъв начин е убито детето? Възможно ли е убийството, за което говорим, да бъде извършено от сама жена, без ничия друга намеса? Защо, след като Атанаска Георгиева е подведена по чл. 115 от НК, не е подложена на детектор на лъжата? Ако приемем версията на прокуратурата и полицията, че Атанаска е убила момиченцето, защо липсва ДНК официално и защо са взети първо изрезки от ноктите й – в България няма закон, според който може някой да нареди да се вземе проба за ДНК без съгласието на човека? Опасявам се, че ако всички дадем проби за ДНК, има ли някаква гаранция, че утре с тези изследвания няма да се злоупотреби и те да се използват срещу даден човек?...

- Прави ми впечатление, че доста си мислил около случая с убийството на Александра Тодорова и доста въпроси поставяш.
- Освен въпросите, които поставих досега, имам и други питания към главния прокурор на Република България: Търсени ли са други улики, или са подбирани само такива, които сочат само към Атанаска Георгиева? Защо са извършвани огледи на квартирата на Атанаска без Криминалистична лаборатория?

Защо по време на няколкото огледа в началото не е намерен трупът на детето?

Къде и кой е съхранявал ключа от квартирата на Атанаска и кой е отключвал вратата на полицаите, за да проверяват жилището й, докато тя е била в полицията? Защо през цялото време Атанаска е разпитвана без адвокат, дори и вечерта?! Кой е убиецът и има ли презумпция за невиновност в България? Има ли достатъчно доказателства за виновността на Атанаска Георгиева и делото ще бъде ли честно към самата нея?

Чрез страниците на вестник „ШОУ“ искам да помоля главния прокурор г-н Цацаров делото на Атанаска Георгиева да бъде под негов надзор!

- А ти самият какво мислиш за обвиненията, които полицията и прокуратурата отправят към бъдещата ти брачна половинка?
- Смятам, че тя е набедена и не е имала възможност да се защити - Атанаска не е могла да разбере какво я очаква! Ако пък се обърнем към миналото й – тя самата е майка и през целия си съзнателен живот не е била груба, още повече пък да посегне и на дете!? Искам да бъдем съпричастни към болката на семейството на Атанаска – че тя може да бъде осъдена доживот, а някой друг да остане ненаказан и да се пече на плажа в Поморие! Атанаска не е убийцата на малката Алекс - самата Атанаска е жертва на същото това жестоко убийство! Тя е малкият беден човечец, върху когото в света на богатите, известните и страхливите е най-удобно да бъде прехвърлена вината!

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА