Това ще стане след изработване на общи политики, стана ясно след срещата при президента

От АБВ биха подкрепили управлението на ГЕРБ, без да участват с министри в него, но едва след изработването на общи политики, които да реализират, включително и реформа в съдебната система. Това заяви Ивайло Калфин след среща при президента, предаде Агенция Фокус”.

„Това, което говорихме на консултациите с г-н Плевнелиев, беше свързано с хода на преговорите досега между основните парламентарни сили и темите, които в краткосрочен и дългосрочен план са важни и за които той призова са потърсим съгласие. По отношение на преговорите, които водим, представих позицията на АБВ, която е ясна”, заяви Калфин.

„Това, за което настоявахме – да се сформира като едно стабилно мнозинство широка коалиция, за съжаление, основните политически сили не намериха в себе си кураж да го направят. След това възможностите за сформирането на дясна или дясноцентристка коалиция и готовността, която АБВ е заявила още от началото да получим програмата, която е обещана от ГЕРБ и Реформаторския блок и да видим по кои теми бихме могли да работим в бъдеще и да подкрепяме отделни политики, които са важни”, поясни депутатът от АБВ. 

„Президентът постави много важна тема за това, че в споразумението за партньорство с ЕС сме поели ангажимент за 33 конкретни реформи, които трябва да се случат до 2016 г. Тази тема отсъства от разговорите за съставяне на мнозинство, а част от тези реформи предполагат много сериозно парламентарно съгласие. От тях зависи дали ще може да получим тези 15 милиарда лева, които очакваме от еврофондовете. Президентът подкрепи настояването ни за много ясна социална политика, включително в този бюджет, свързана и с компенсации за увеличените цени на електроенергията. Той подкрепи и идеите ни за по-дългосрочна визия за отбраната и сигурността”, каза още Калфин.

„За нас най-важни са икономическите и социалните въпроси, темите, свързани с Изборния кодекс, със съдебната система, с повече справедливост в държавата по принцип в различните политики. Заявили сме това нещо в няколкото консултации, които сме имали до този момент”, добави той. 

На срещата с президента е била обсъдена и идеята за увеличаване на правомощията на президентската институция. „Президентът се съгласи с това, че тя трябва да бъде извадена от сегашния контекст – тук не става въпрос за сега действащи политици, а за принципни промени. Нашата позиция е ясна. Смятаме, че президентските правомощия би трябвало да бъдат увеличени", категоричен е Калфин.

"Двете пряко избрани институции – президент и парламент – би трябвало да има възможност да се контролират една друга и да имат горе-долу еднаква позиция. Това нещо обаче може да стане с промени, които да бъдат внимателно обсъдени”, каза още той. 

„Предложихме да се създаде нещо, което в ЕС беше наречено конвент. Разбрах, че президентът има подобни идеи с друго наименование, но това е институция, в която са представени парламент, научни среди и практици и се обсъждат такива промени. Предложихме идеите от там да се подложат и на референдум примерно на следващите президентски избори. Тук не става въпрос за промени, които да се правят за следващите избори. Най-добре е президентът да има инициативата и да се създаде една институция като конвент, която да бъде самостоятелна и спокойно, широко, публично да обсъди конституционните промени. Той прие тази идея и ни каза, че мисли в подобна посока и вече е правил някои консултации”, подчерта Калфин.

Според ако сега се създаде подобен конвент, на следващите президентски избори може да има идеи, които да бъдат подложени на референдум.