"Изпитах гняв и разочарование от загубата на "Cage Warriors", но тя ми даде рестарт на всичко", споделя ММА боецът от Плевен

Деян Топалски е роден в Плевен през 1983г. Завършил е СОУ „Иван Вазов” в родния си град с профил математика-информатика. Висшето си образование завършва в Техническият университет в София, специалност Индустриален Мениджмънт. Любовта му към бойните изкуства започва още в четвърти клас. Започва с киокушин карате, след това изучава тънкостите на таекуон-до, но най-много години посвещава на кикбокса. Седем пъти е заемал първото място на държавни първенства в различните правилници – К1 и лоукик. В момента Топалски е сред най-видните родни ММА бойци.

Как се чувстваш два месеца след сблъсъка с Джак Хермансон на "Cage Warriors 71"? Какви чувства и настроения ти остави това предизвикателство?
Гняв и разочарование основно. Трудно е да го опиша с думи. Разочарование от мен самия.

Неотдавна беше на лагер в Швеция. Разкажи ни повечко за престоя си там и с кои бойци имаше възможността да тренираш.
Лагерът в Швеция дойде в най-добрия за мен момент. Веднага след мача за титлата на "Cage Warriors". Сякаш ми даде рестарт на всичко. Освен чисто психическата дупка, от която ме измъкна, лагерът ми отвори очите за правилния начин на трениране. За това, че до момента не съм се бил в правилната за мен категория и много други неща. Тренирах с Александър Густавсон, Илир Латифи, Никлас Бакстрьом, Магнус Сиделбак, Тор Трьогел... Всичките UFC бойци в момента.

Кога и как започна да се заминаваш с ММА? Занимавал си се с кик-бокс и други бойни изкуства преди това...
2009 се запалих по ММА. 2010 изиграх първия си мач и то в чужбина. От тогава не съм спирал.

На какво ниво според теб е ММА към момента в България? Има интерес от младите, създадоха се доста клубове и зали из страната... Успя ли да се легитимира като спорт у нас или все още обикновения човек гледа по друг начин?
От към легитимация нещата са доста по-добре, откакто спортът излезе от кръчмите. От към масовост също е добре. Проблемът е, че почти никъде в България не се тренира правилно и методично. В това число включвам и себе си - до преди да отида да тренирам в Швеция. Реално сме назад с методиката от големите и успехите ни се дължат изцяло на това, че просто сме корави като ген.

Контузиите са неизбежна част от играта? Коя е била досега най-неприятната ти травма?
Имам 5 счупвания на ръцете. Това ми е големият проблем, който ме измъчва през годините.

А помниш ли победата, която е оставила най-трайни следи в съзнанието ти от цялата ти спортна кариера?
Не, но помня няколко загуби, които са ме белязали повече.

Как минава денят ти? Спазваш ли специален режим?
Разбира се, спазвам режим. Седмично правя 9 тренировки, които разпределям според цикъла, в който се намирам. Спазвам и хранителен режим, особено след като реших да сменя категорията.

Какво би посъветвал младите, които предпочитат компютрите и дискотеките пред спорта?
Бих ги посъветвал да влезнат в час докато са още млади, защото след едно време остава само да констатираш пропуските.

Какви цели си поставил пред себе си оттук-нататък? Остават ли амбициите ти за още успехи зад граница?
В момента се чувствам сякаш тепърва започвам. Изцяло концентриран съм върху новата си категория и ме интересува основно да играя в чужбина. За тази категория обаче доста трудно ще се намират мачове, защото тук идвам доста едър и "кофти " противник. "Олстарс" в Швеция опитаха да ми уредят мач във Финландия, но противникът не пожела. Същия проблем срещна и българският ми мениджър за друг мач малко по -късно. Чакам оферти в момента.