40 деца от 1 до 8 клас от горнооряховското село Горски Долен Тръмбеш всеки ден в студ и пек вече втора година пътуват по 100 км, за да отидат и да се върнат от училище, предаде вестник "Монитор". Родителите на малчуганите настояват проблемът да бъде решен радикално до дни. В противен случай заплашват да спрат децата си от училище. Проблемът в Горски Долен Тръмбеш възникнал, след като училището било закрито преди десетина години и учениците са прехвърлени да учат в съседното село Върбица, където има защитено средищно школо. Двете села се намират на 4 км разстояние едно от друго и за децата не било проблем да бъдат извозвани в ученически автобус до школото сутрин за десетина минути. През май 2013 година обаче мостът над река Янтра, който свързва двете села, се сринал частично и преминаването през него станало невъзможно както с превозно средство, така и пеш. Според кмета на Горски Долен Тръмбеш Марин Маринов при тази ситуация най-правилното решение било децата от неговото село да се прехвърлят в другото съседно село - Драганово, докъдето разстоянието е 8 км. а пътят е сравнително добър. Вместо това от общината в Горна Оряховица обаче било взето друго решение – децата от Тръмбеш да продължат да учат във Върбица, но да минават по друг обходен маршрут. Този нов маршрут обаче се оказал дълъг близо 50 км. „Преди децата стигаха за по-малко от 10 минути до училище. Сега автобусът пътува близо час в едната посока сутрин и още толкова вечер. Два часа път всеки ден пет пъти в седмицата, си е много дори за възрастен човек, да не говорим за 7-8 годишни деца. Това прави по 500 км на седмица. Вечер се връщат убити от път и умора и изобщо нямат време да се подготвят както трябва за следващия ден, когато отново трябва да станат в 5.30 часа сутринта, за да не изтърват автобуса. Според мен е напълно възможно и нормално да отворят отново училището в нашето село и в него да учат децата до 4 клас, а останалите да бъдат преместени в Драганово. Така на ден ще изминават по 16 вместо по 100 км”, предлага кметът Маринов. Той разказа, че след срутването на моста през 2013 година от Комисията по бедствия и аварии били отпуснати 520 хил. лв. за ремонтни дейности. Имало избран и проектант и фирма изпълнител. Неизвестно защо обаче, парите вече повече от година стояли в Министерството на земеделието. Когато кметът се поинтересувал кога ще започнат ремонтните работи му отговорили, че старият проект вече не бил актуален и трябвало да се изготви нов. Такъв бил изготвен, но и след това парите отново продължавали да си стоят в министерските сметки.

Майките заплашват да обявят гражданско неподчинение и да не пуснат децата си на училище ако проблемът не бъде решен. „Аз гледам внучката си, защото родителите и са в чужбина. Живея на повече от километър от центъра на селото, където сутрин спира автобусът за децата. За да не го изтървем, ставам още в 4.30 часа, правя закуска и към 5.00 часа започвам да будя детето. Докато се разсъни, докато се измие, облече и закуси, и то станало време да тръгваме. Автобусът тръгва в 7.00 часа и ако закъснеем, няма да ни чака. Случвало се е и да го изтървем”, сподели Савка. Тя разказа също, че заради срутилия се мост и прекъснатата пряка връзка със съседното село в Горски Долен Тръмбеш престанал да идва и детския лекар, който преди това се отбивал веднъж в седмицата. „Когато детето ми се разболее няма кой да и даде направление и като отидем в болницата ни искат по 20 лв. за преглед”, жалва се баба Савка.

Павлина също е сред недоволните майки. В понеделник сутринта тя се оказала в центъра на Горски Долен Тръмбеш заедно с детето си, тъй като сутринта са изтървали ученическия автобус. Признава, че това съвсем не се случва за пръв път. И разказа, че положението с пътуването до училище било особено тежко през зимата. Фирмата, която отговаряла за почистването на селото започвала да чисти чак след 9,00 часа сутринта. А в 7 часа сутринта, когато децата и родителите им трябвало да стигнат от вкъщи до автобуса, се налагало да газят снежни преспи по над един метър. Случвало се и автобусът да закъса насред пътя и децата да бъдат извозвани до домовете си със снегорините.
„Нещата не могат да продължават така. Искаме да оправят моста или и да отворят отново училището в нашето село. Ако това не стане, ще стачкуваме. Няма да пускаме децата на училище. Хайде да ги видя тогава тези във Върбица какво ще правят. Без нашите деца ще им закрият училището”, включи се в разговора и минаващата през площада Мими Стефанова. Подкрепи я и Живка, която също е излязла с малкото си дете. „Сега то още не ходи на училище. Когато му дойде времето обаче, няма да го пусна да пътува по цял час и да мръзне през зимата като голямото”, категорична е младата майка. Друг последовател на протестите като единствен изход от ситуацията е Георги Ангелов. Той гледа внучката си, тъй като родителите й от години са в чужбина, за да изкарват пари. „Я вижте каква училищна сграда имаме като слънце. Защо вместо да учат в нея и да си бъдат в родното село, децата трябва да обикалят по пътищата. Веднага да дават парите за ремонта на моста. Иначе вдигаме се като един спираме децата от учене и затваряме училището във Върбица”, стиска гневно юмруци възрастният мъж. Проблемът с обучението не е само за малките ученици, но и за големите. В селото има няколко деца, които учат в гимназия в Горна Оряховица. Оттам до Тръмбеш има автобус само два пъти на ден. Младежите тръгват от селото в 8.00 часа сутринта и се прибират в 19.00 часа вечерта. След училище заради липсата на транспорт те са принудени по цял ден да обикалят кафенетата и парковете в града. А някои решават проблема, като просто не ходят на училище.