Акордеонистът изкарвал "много пари" според социалните

Уличеният музикант Радко Радев от Златарица с две безработни дъщери остана без социални помощи за отопление през предстоящата зима. Държавните служители му отказали, тъй като със свирнята си по улиците изкарвал над определения в закона минимум, за да има право за подобна помощ.
Акордеонистът е в предпенсионна възраст, от доста години е безработен и така и не може да стигне до заветната пенсия. Грижи се за двете си големи дъщери и племенника си, които също са безработни. Всеки ден той пътува до Велико Търново, където свири по 10 - 12 часа в студ и пек на улицата. През лятото пътува с акордеона на гръб на автостоп. През зимата обаче трябва да ползва автобус. Пътуването на ден му струва по 7 лв. А той изкарва не повече от 10 - 12 лв. Като си плати пътя, му остават по 4 - 5 лв. за него и семейството му.
Преди няколко месеца Радко и дъщерите му подали документи за социални помощи за отопление. От социалните служби разрешили на едната дъщеря, но на другата отказали, защото не се била подписвала редовно в Бюрото по труда. Учудващо обаче държавните служители отказали и на бащата. Защо?
Когато отишъл да подава молбата, служителят в социалната служба попитал Радко какви доходи има. Той му отговорил, че е безработен. “Ааа, ти всеки ден ходиш в Търново и свириш. Сигурно изкарваш добри пари”, поклатил глава чиновникът. “Казах му, че на ден изкарвам по десетина лева, но от тях, като си платя пътя, не ми остават и половината от тях. Какво е писал този човек не зная, но след това дойде едно писмо, че ми отказват помощта. Като попитах защо, ми отговориха, че съм изкарвал много пари, по 300 лв. на месец, което надвишавало там нещо по техните закони”, вдига рамене музикантът. Радко споделя, че през лятото ходил да бере гъби и успявал да закърпи някак си двата края. През зимата обаче гъби и шипки няма. А заради студа и хора по улиците няма. “Като падне снегът, често пъти не мога да изкарам за автобуса и се налага да се връщам вечер пеш до Златарица. А това са 25 км в студа и снега с акордеона на гръб. Как ще я карам, не знам, като дъщерите и племенникът и те на мен разчитат, не знам. Пътя не види тя”, клати разочаровано глава старият уличен музикант.
Радко Радев е посветил целия си живот на музиката. Свири от малък, но вече повече от 30 години активно се занимава с музика. Работил е в градския духов оркестър в Попово, но той се разпаднал заради финансови проблеми. Вкъщи повече от 5 години живее без ток, защото няма пари да си го плати. Допреди няколко месеца Радко свиреше със стар счупен акордеон. Младежи от неправителственото сдружение “С вяра в доброто” го зарадваха, като му подариха друг, също на старо, но по-запазен. Освен акордеон Радко има и тромпет. На него не може да свири обаче заради липсата на зъби.