Любимата му книга била "Лъвът, вещицата и гардеробът"

Любимият актьор и комедиант Робин Уилъмс бе един от най-обичаните хора на този свят. За жалост той ни напусна, но остави след себе си много светли спомени за изключителната си личност. Единствено можем да се надяваме, че е щастлив и в мир, където и да се рее душата му в момента. В негова памет ще ви споделим пет факта, които може би не знаете, но със сигурност не биха ви изненадали, защото всички малко или много познават светлата му същност.

Всички обичаме "Аладин и вълшебната лампа", но знаехте ли, че за ролята на Духа от лампата Робин Уилямс създал над седемдесет версии, защото през повечето време е импровизирал? В следствие на това Академията отказала да номинира анимацията за "Най-добър адаптиран сценарий". По-късно Уилямс обяснява, че още на кастинга попитал дали биха му позволили да опита едно-две неща и 18 часа по-късно образът на Духа бил завършен.

Вторият факт, с който ще ви запознаем, е едно изключително забавна и същевременно добросърдечна постъпка, което Уилямс е направил за своя приятел Кристофър Рийв. Двамата актьори се запознали и станали приятели още като ученици. Уилямс твърди, че по това време Рийв буквално го издържал, защото нямал пари нито за храна, нито за образованието си. Когато приятелят му катастрофирал и това сложило край на кариерата му, Робин Уилямс го посетил в болницата, облечен от глава до пети в четки за чистене. По-късно в книгата си "Все още себе си" Рийв пише за това как в един от най-мрачните моменти, изведнъж в болничната му стая връхлетял Робин Уилямс със синя четка на главата си, жълта престилка, очила и руски акцент и му съобщил, че той е неговият проктолог и трябва да го прегледа незабавно. Рийв за първи път се засмял след инцидента. Неговият стар приятел му помогнал да разбере, че все някак ще се оправи и всичко ще бъде наред. По подобен начин Уилямс изненадал и Шарън Осбърн, когато научила, че е болна от рак.

Друго добро дело се случило по време на снимките на филма "Списъкът на Шиндлер". Тогава Уилямс звънял по телефона на Стивън Спилбърг, за да му разказва шеги и да му повдига духа. Спилбърг ги нарекъл "Пакети с комични грижи по телефона". След това Уилямс коментира: "Мисля, че му се обадих един или два пъти. Обаждах му се, когато представлявах хората от асоциация Валтхаймерс, събираща дарения за по-възрастните Германци, забравили всичко преди 1945 г. Помня как се смееше и повтаряше "Благодаря ти".

Четвъртият слабо известен факт за живота на Робин Уилямс, се отнася до детството му. Съучениците му смятали, че той има най-малка вероятност да успее в живота си, макар да признавали, че е най-забавният и оценявали таланта му. В разрез с тяхната преценка обаче, Уилямс спечелил пет Грами, две Еми и Академични награди, които са повече от показателни за успехите му.

Накрая Робин Уилямс споделя, че любимата му книга е "Лъвът, вещицата и гардеробът" и, че я чете и на своите деца. Веднъж, докато я чел на Зелда, тя поискала той да не си преправя гласа, а да я прочете като себе си и той го сторил. Щом приключил, тя възкликнала: "Ето, така е по-добре!".

И за последно сбогом нека оставим самия него да ви сподели своите мисли за смъртта "В общи линии човек се опитва да запази перспективата, опитва се да помни и най-доброто, и най-лошото. В Америка определено митологизират хората, щом си отидат от този свят".

(earthweareone.com)